Докога ще се унижаваме да честваме като свой национален празник денят, в който едно чуждо владичество е било заменено с друго чуждо владичество?

AHTИБЪЛГАРСКО

(Посвещава се на новозаробващата ни дата 3-ти март) 

Слушам днес “празничните тържества” по случай една от най-злокобните дати в българската история и до свободолюбивото ми съзнание през хилядолетния преглед на времето достигат думите на Хилендарския монах: “А ти поради что се срамиш да се наречеш болгарин?”. И си спомних за един негов събрат, който в по “ново време” възкликна: “Този, който ни освободи, той ще ни зароби”. Обърнете внимание: това са думи на Васил Левски, с право наричан Апостол на българската свобода. (Той има и едни други думи, не по-малко многозначителни: "Нашите българи желаят свободата, но я приемат ако им се поднесе в къщите на тепсия!".) И “чашата преля”! Взех решение да напиша настоящето есе: за да съм със спокойна съвест, че съм “завещал” моята позиция по този национален въпрос, който се преиначава от историята във вреда на останките от българския род. 

Прецених, че по този начин ще бъда полезен на децата си и на техните потомци, като им поднеса обективната истина по този “парлив”, пък макар и пропагандистко-псевдопатриотичен исторически проблем. Да оставим на страна героизма на нашите опълченци. България се е славила със смели воини, печелили невероятно трудни битки - и проявили чудеса от храброст. В крайна сметка подвига на тези герои се е обаче обезсмислял от наивните постъпки на политиците, за чиято кауза те са оставили костите си по бойните полета. 

И в този случай става така. Да разгледаме фактите. Знаем, че когато "фактите говорят и боговете мълчат”. 

На хората, които се интересуват от политическа история е известно, че Русия се слави със своята агресивна имперска политика особено по отношение на Балканите под предтекст, че тази територия се населява от “братски славянски народи”, основно с християнско вероизповедание. Известна е Прокламацията, която Царят-"Освободител" отправя към своя народ по повод предстощата Руско-турска война на 1-ви април 1877 год. Цитирам: 

“На всички наши любезни верноподаници е известно онова живо участие, което Ние винаги сме вземали в съдбата на угнетеното християнско население в Турция. Желанието да се подобри и осигури неговото положение е споделял с Нас и целият руски народ, който изразява сега своята готовност за нови жертви за облекчаване участта на християните на Балканския полуостров… Ние първоначално си поставихме за цел да постигнем подобрение на положението на източните християни по пътя на мирни преговори и съглашения със съюзните и приятелски Нам велики европейски държави… Нашите усилия, поддържани от съвкупните дипломатически настоявания на другите правителства, не доведоха обаче до желаната цел. Изчерпвайки докрай Нашето миролюбие, Ние сме принудени от високомерното упорство на Портата да пристъпим към по-решителни действия..." 

Забележете, никъде не се употребява думата "българи", камо ли пък думата "България"! Говори се само за "християните", а на други места се употребява вместо думата "българи" думата "славяни", нали така? Каква по-голяма спекула и висша демагогия и то с най-съкровеното човешко чувство може да се очаква от един самодържец, чиито користни цели остават много добре замискирани зад фасадата на “християнския панславизъм”?! В действителност целта на Царя-“Освободител” е съвсем друга, а не да ни освобождава. Това са топлите морета и стратегическите проливи, именно Босфорът и Дарданелите, осъществяващи връзката с тях. Тази истина е всеизвестна, но е умишлено изопачавана от много историци, съзнателно премълчаващи факта, че именно по тези места след разгрома на Турция може би “съвсем случайно” са се подвизавали английски бойни кораби. Интерестно каква е била тяхната задача? Само да наблюдават или, ако се наложи, да влязат в изпълнение на предназначението си? Това е загадка с повишена трудност: защо прочутата руска армия-освободителка е погледнала със снизхождение на този факт? Или може би се е почувствала уморена и обезкръвена? Да обърнем внимание на гледната точка на един историк необременен от комунистическите идеологеми, отразено е във в-к ”Седем”, бр. 10 от 5.03.2008 год. в статията “Сан Стефано като самоубииство” от проф. Пламен Цветков: 

"Няма завоевател, който да си признава, че е такъв. Всеки се самоопределя като “освободител” или най-малкото като “обединител”. Българите са може би единствената нация, която окачествява като “освободители” собствените си “завоеватели”. Освобождението на България не е еднократно действие, а продължителен процес. Първата крачка е направена с учредяването на Българската екзархия през 1870 год, когато българите се сдобиват с право на вътрешна автономия. Финалният акт е провъзгласяването на независимостта през 1908 година, когато България отхвърля васалитета си спрямо Османската империя и става равноправен член на международната общност. Във всеобщия рев на възхвала по “освободителите“ колцина се сетиха, че в “годината на Русия” България навършва един век като суверенна държава. Самият акт на подписването на Санстефанския договор недвусмислено показва, че Родината ни попада под руска окупация. На практика не се предвижда и никакъв международен контрол върху руската окупационна администрация и няма изисквания, нито срокове за изтеглянето на руските войски от България. За разлика от граф Игнатиев, главния преговарящ по подписването на договора, императора Александър Втори и неговия първи министър Горчаков си дават сметка, че на този етап европейските сили няма да позволят на Русия да завземе сравнително голяма тиритория в неподсредствена близост до Цариград и Проливите. Това означава, че за известно време Русия ще трябва да се примири със съществуването на някакво българско княжество преди то да бъде погълнато, така както навремето са били анексирани Грузия и Кримският хаганат, след краткотраен период на “привидна независимост”. При тази ситуация Императорът и първият му министър решават да орежат колкото се може по-драстично българските граници. Стига се стига до споразумението, подписано от руския посланик в Лондон Шувалов и британския външен секретар Солсбъри, с което Балгария се разпокъсва на 5 части - Княжество България, Източна Румелия, Македония (оставена под пряка османска власт), Северна Добруджа (предадена на Румъния) и Нишко и Поморавието (анексирани от Сърбия). С други думи Русия носи пряка вина за националното разединение на българите, но за разлика от Санстефанския договор, споразумението между Шувалов и Солсбъри се пази в най-дълбока тайна. Последващият Берлински конгрес просто потвърждава границите, уговорени предварително между Русия и Великобритания. За това и най-ожесточените полемики на конгреса не са за очертанията на България, а за времетраенето на руската окупация. Берлинският договор намалява срока на руската окупация от “приблизително две години” на девет месеца като налага от самото начало международен контрол върху руската окупационна администрация и категорично задължава Русия да изтегли всичките си войски от България в рамките на три месеца след изтичането на деветмесечния период. Така нахлуването на руските войски в България през 1877-78 година може да бележи края на османската власт в повечето български земи, но Европа е тази, която спасява българите от руско владичество. Направо е чудовищно да се чества като национален празник опитът за замяна на едно чуждо върховенство с нова чужда власт. "Санстефанския идеал” се опира на една груба лъжа, но той подвежда дори и по-здравомислещите българи. Тъжната истина предизвиква едва ли не амок сред онези, които, макар и да са българи по потекло и да имат българския за свой майчин език, бранят руската агресия дори по-фанатично отколкото и най-върлите великоруски шовинисти. Намират се и такива, които най-гръмогласно си признават копнежа да видят България като част от Русия! Дали Санстефанския мит не става по този начин израз на някакъв нагон към самоунищожение, твърде характерен не само за българите, но и за Балканите изобщо?”

От гореказаното става ясна очевадната истина, че същността на тази война съвсем не е освободителна, а напротив, е чисто завоевателна. Каквито са всички войни, водени от “Империята на злото” до наши дни. Последните битки се водят не на “бойното поле”, а на “икономическия”фронт - където основното оръжие са енергийните суровини петрол и газ. И нещастната ни родина е отново (за кой ли път вече?!) от страната на губещите. С подписването от нашите недалновидни и некадърни, русофилски настроени ръководители на държавата (някои от които са бивши “доскорошни" руски граждани, имаме предвид премиерът Сергей Дмитрич Станишев!) на новите енергийни проекти като петролопровода Бургас-Александропулис и газопровода “Южен поток”, които ще “осигурят ново и много продължително, тежко и дълготрайно, икономическо робство за нашите деца и техните последователи. 

Тук е момента да отправя своя апел към всички здравомислещи българи, мои почитатели: 

Братя и сестри, ще позволим ли на шепа национални предатели и етнически представители на други националности, които по ирония на съдбата и по много, нелепо стечение на обстоятелствата са избрани да ръководят нашата родина, да ратифицират в Парламента гореспоменатите проекти, с което ще подпишат “задочната смъртна присъда” на България като независима и суверенна страна?! Да кажем нашето решително “НЕ” на тези предателски споразумения, излизайки на граждански протест, който би защитил общественото ни право на достойно и независимо човешко съществуване - пред лицето на обединена Европа, към която ние изконно принадлежим. Бог да пази България!

Стефан Кючуков

(Писано през 2010 г.)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Добави в Svejo