... И изведнъж се сещам ето в този момент, че днес е Денят на будителите - кажете ми, нима моята история няма известен най-красноречив смисъл по посока на това да ни покаже как у нас днес се отнасят с хора, чиято дейност в сферата на духовното, както и да го погледнем, има известна връзка с т.н. "будителство"? Аз имам друг възглед по тази тема, моето разбиране е, че честването на такъв празник е несъзнаван опит за изкупване на нашата национална вина към дейците на българската духовност, приживе обикновено тормозени и обиждани как ли не, а пък едва сега, постфактум, посмъртно, за да компенсираме вината си, видите ли, най-демонстративно ги "прославяме", а всъщност наново им се подиграваме, гаврим се с тяхната памет. И обиждаме вече даже и кокалите им.
Вкратце казано, този наш крайно лицемерен "празник" е признание, че към т.н. "будители", сиреч към дейците на българската духовност народът ни непосредствено изпитва не само смразяващо безразличие, но дори и нескрита неприязън - да, точно това издава и показва лицемерието, което чувствам във фалшивите и лицемерни думи, с които, видите ли, на този ден "почитаме" будителите си. Само умрелите си будители предимно честваме, не живите, разбира се, а пък живите ги тормозим и преследваме: знаете ли кучетата на колко български села са лаяли оня рошав и безумен монах Паисий, който явно не е бил с всичкия си - и затова благоразумните селяни обикновено са го замеряли, предполагам, с камъни, за да го отпъдят по-далеко. Е, ако Паисий, понеже е монах, не са смеели да го гонят за да не предизвикат гнева на Всевишния, но от такива като Левски (и Ботев, и пр.) мнозинството от ония българи се е криело - щото тия "луди глави", както ги е наричал търпеливият народец, като едното нищо ще ти подпалят чергата. А днес нима не се пазим по-далеко от днешните "луди глави", а, нима и днес не си плюем в пазвата като ги срещнем? И що да си плюем пък в пазвата си като можем да плюнем директно в лицето им?!
Ний почитаме фалшиви кумири, вижте ли какви са ни днешните официозни "звезди" и венценосци на нашия, с извинение, "ентелектуален и духовен елит"! Турили сме неколцина нахалници, дето се врат навсякъде, на най-високото място, на тия фалшиви кумири се кланяме, а пък истинските си безименни будители даряваме със смразяващо ледено безразличие, подиграваме им се, наричаме ги как ли не, а най-често правим нужното да се преструваме, че изобщо не ги забелязваме. Как ще допуснем да покажем, че ги забелязваме, да не сме луди да се издадем че ги забелязваме?! Или пък се покланяме на чужди идоли, на разните там светила на световната масова култура, а нашите просветители, будители и пр. сме ги оставили да мрат в мизерия. Щото на такива, разбира се, нито някой издател ще им предложи да им издаде книгите, нито някой ще им изложи някъде картините, не, няма такова нещо, от такъв грях да зачитаме подобаващо днешните си истински будители ний се пазим, ний нямаме намерение да сторим такъв грях. ...
... Живеем в страна на триумфиращата простащина, олицетворявана от какви ли не жалкии дори уродливи в умствено, духовно и личностно отношение "VIP-ове", "звезди" и "елити"! Тях почитаме, а същинските дейци и труженици на полето духовността не забелязваме - и дори презираме. Нашето лицемерие на такива дни като 24 май и 1 ноември блика с най-неудържима и грозна сила! 364 или 363 дена пълно, смразяващо и убийствено безразличие и един-два дена показна, демонстративна и лицемерна "любов" към дейците на духовността! Мерси, не ща! По-добре бъдете докрай честни и убийте с камъни дейците на духовността си, о, представители на това самозабравило се в бездуховността си племе! Да, убийте тия проклети "будители", дето, без да ви се мазнят (за да получават някакви облаги), ви казват цялата горчива истина право в очите - и ви дразнят така нагло! Дремлювци, нима ще ни излъжете, че като тъй демонстративно се представяте че уж "чествате" и дори "празнувате" тоя прословут "Ден на будителите", ще очистите някак гузната си съвест?! Само на изродените в духовно отношение народи може да им мине в ума мисълта да честват такъв ден, денят на будителите. Изродените в духовно отношение народи са привързани сърдечно не към духовното, а към материалното, към бездуховното - каквато, уви, е ситуацията с нашия потънал в мизерия и комплекси многострадален народ. ...
Горният текст е взет от публикация от 1 ноември 2014 г. със заглавие:
ДОБАВКА, ЕТО СТАТИЯ ИЛИ ЕСЕ, В КОЕТО ОЩЕ ПО-ЦЯЛОСТНО СЪМ ИЗРАЗИЛ ПОЗИЦИЯТА СИ:
И още една статия:
А ето и едно интервю за американско издание, което съм дал преди доста години:
И тъй, въпросът е:
ДОКОГА ЩЕ СПИМ?
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар