Институционални наблюдения
Да реформираш институция било като да местиш гробища – отвътре не може да се очаква помощ. За помощ не знам, но съпротива – може.
Да питаш тия по върховете на институцията дали институцията има проблем е все едно да питаш призрак дали го е страх да ходи нощем из гробищата.
Не може хем да реформираш институция, хем да имаш приятели в нея.
Ако искаш да реформираш институция за една година, те изхвърлят от нея на шестия месец.
Ако искаш да оправиш всичко, по-добре се отчай още преди да си започнал.
Лошите в институцията всякога са перфектно организирани. Добрите често са глуповати и безволеви. И във всеки случай изчакват кой ще бие.
Ако питаш в институцията как да я реформираш, ще ти обяснят защо не можеш и защо няма нужда. Ако проявиш разбиране, може и да почерпят.
Направеното добро при реформите винаги е естествено, а допуснатите грешки – всякога непростими.
В институцията, когато те предават, винаги се позовават на нарушена от тебе или спазена от тях процедура.
Успехът ти ще се забрави, но злобата към теб ще те надживее.
Когато реформираш, не се сърди на противника – действа при самоотбрана.
Не се опитвай да убедиш противника на реформите в правотата си. Нямаш толкова пари.
Не се опитвай да спечелиш противника на реформите за идеите си. Нямаш толкова пари.
Не се опитвай да се сприятелиш с противника на реформите. Нямаш толкова пари.
Останалото – после.
Доцент Кристиан Таков, 2015 г.
Днес Кристиан Таков щеше да има рожден ден. И, убеден съм, нямаше да е щастлив от обществената среда. И щеше да е разочарован да види, че една част от хората, които се афишираха като негови съмишленици, всъщност са се самозабравили и си мислят, че светът ще престане да съществува без тях. (Методи Лалов)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар