Какво представлява и как е извършен болшевишко-комунистическият преврат в Русия?

ВОСР или митологеми, лъжи и един зловещ сифилистик

Ленин: „Държавата е институция, изградена да упражнява насилие. Сега ние искаме да упражним насилие в интерес на народа.”

Христо Марков

... Емблематичната картина „Ленин на Финландската гара”, където Ленин е изправен пред финландски локомотив № 293 и поздравяващ тълпата е пълна измислица. Абсолютна фантазия. Още като пристига в Петроград  на 3 април /по нов стил/, той е завлечен от група болшевики в бившата „Царска чакалня” и малко по-късно е заведен в дома на балерината Кшесинска, който е превърнат в щаб на на петербургския болшевишки комитет. Моряците от втори балтийски флот открито го обвиняват, че е приел германски пари и помощ.  Както винаги болшениките са щедро финансирани от Германия през верига от банки, тайно прехвърляни са пари по специални сметки. Улоф Ашберг, директор на шведската банка „Ниа Бенкен” , по-късно признава, че е бил банкер на болшевиките, като през ръцете му са минали около 60 милиона златни марки – по днешната стойност това прави около 180 милиона паунда. Само един от куриерите, Н. М. Вайнберг, руски агент на берлинската банка „Менделсон и Ко” признава, че е изплатил в брой срещу разписки 12 милиона рубли на болшевиките и лично на Ленин. По-късно Ленин нарежда на социопата Дзержински 

да прикрие следите от тези пари

Той арестува Н. М. Вайнберг, но разписките вече са изпратени в счетоводството на банката в Берлин и нещастния банкер първо е хвърлен в затвора и после разстрелян без съд и присъда. Та, драги читатели това е силата на Ленин тогава. Неизвестен, освен в тесен кръг на крайни болшевики, разкапан от сифилис, но разполагащ с доста пари и с тях способен да направи хиляди поразии. Германският генерал Макс Хофман, който е началнк-щаб на Източния фронт признава: „Ние нито знаехме, нито предвиждахме опасността за човечеството, което щеше да настъпи от това пътуване на болшевишката група до Русия. Приемахме Ленин като кротък луд, който може временно да обърка нещата в наша полза.”

По същото време  в Русия през САЩ и Канада се завръща друг клинично луд човек – Лейба Давидович Бронщайн  - Троцки, въпреки че англичаните правят опити да го спрат. И досега се смята от доста историци, че истинската причина Сталин да го убие е да не разкрие Троцки цялата схема за тайно финансиране на болшевишкия преврат. ...

... На 19 юли 1918 год. в-к „Известия” оповестява убийството на Царя и цялото му семейство. Фамилията Романови е ликвидирана с познатата в следващите години чудовищна жестокост. През юли 1998 год. костите на Николай Втори, съпругата му, три от принцесите, невръстните Алексей и Мария са погребани в събора на Петропавловската крепост. Присъства и президента на Руската федерация Борис Елцин, който заявява: „Комунизмът нанесе най-голямата злина на руския народ. Той превърна една цветуща държава в гробище и продължи да я прави такава. Дано Бог не разреши повече да съществува комунизъм в Русия.”

Ами накратко това е историята с „Великата” октомврийска социалистическа революция, която нанесе най-големите злини в човешката история на света. Остава ни само да се надяваме да не се повтори… 

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се,  че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo