Искате ли да започнем дебат по въпроса: "Що е академичност и доколко тя вирее у нас?"

На какво ли се дължи прекалената доброта и тъй нежничкия глас на сегашния министър на образованието? Аз имам свое обяснение, но ми се ще да разбера вашите предположения и след това ще кажа своето тълкуване на този прелюбопитен феномен. 

(Не знам дали чухте интервюто му при Ризова преди малко, в него той наричаше учениците "дечицата", което на мен лично ми се видя прекалено лигаво; и други подобни думички използва новоизпеченият академик, който, откакто стана академик, чини ми се, почна да се лигави още по-гадничко...) 

Както казах по повод друг един интересен "академичен" феномен, именно феномена "Гербджиков", спешно ни се налага да започнем сериозен дебат за ситуацията и отношенията в нашите академични учреждения, за интелектуалното и моралното им състояние и прочие; ето, горният въпрос е добро начало да го отпочнем още сега! 

(Между другото имам книга, която разглежда точно тия въпроси, нейното заглавие е ИСТИНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ, а подзаглавието й е "Що е академичност и доколко тя вирее у нас?"; тази може да се ползва по темата, по която самата академична общност мълчи напълно единодушно; има и напълно достъпно онлайн-издание. Има и втора част на книгата, ето, за пълнота, и линка към нея.) 

ДОБАВКА:

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo