Кои са нашите ценности?

КАКВО СТАНА С БЪЛГАРСКАТА ЦЕННОСТНА СИСТЕМА?

Иванка и Жак Асса 

Ще започнем със списък на ценностите, които се приемат като традиционни за българите (Източник): 

Морални ценности: Моралните ценности са набор от норми и обичаи, които се предават от обществото на индивидите, така че те да бъдат уважавани и спазвани. Тези ценности се стремят да поддържат баланса на доброто поведение на хората, така че да могат да разграничават доброто и лошото, както и това, което е справедливо и несправедливо. 

Етични ценнсости: Сред етичните ценности можем да споменем уважение, почтеност, справедливост. 

Универсални ценности: Универсалните ценности обхващат всички качества и принципи, които се считат и признават за положителни и правилни от всички хора. Тези ценности не зависят от вида на културните различия в българската общественост. Универсалните ценности определят поведението и нормите, които позволяват да се осъществява хармонично, уважително, толерантно и интегриращо съвместно съществуване между всички индивиди, без да се прави разлика. 

Културни ценности:  Културните ценности са съвкупност от вярвания, обичаи, езици и традиции, споделени и които идентифицират група хора. Чрез тях се създава чувството за принадлежност към общност, град и държава. 

Социални ценности: Социалните ценности са набор, признат в едно общество, който определя социалното поведение на хората, съставляващи общността. Целта е да се укрепват човешките взаимоотношения и да постигнат баланс на социалното благополучие чрез качества, които се считат за положителни, като уважение, справедливост, приятелство. 

Религиозни ценности: Религиозните ценности са съставени от онези поведенчески прояви, установени като правилни според религията или догмите, които всеки индивид от съответната общност следва. Те не се налагат от обществото, но водят до качествата и добродетелите, които се считат за правилни, като благотворителност, солидарност, любов. 

Семейни ценности: Семейните ценности се състоят от поредица принципи, вярвания и обичаи, които се учат у дома и се предават от поколение на поколение. В семейството хората научават какво е любов, единство, уважение, чувството за принадлежност и семейни връзки. Те са ценности от голямо значение, защото са в основата на всяко общество. 

Граждански ценности: Гражданските ценности са онези поведения, които се считат за положителни за доброто и непрекъснато развитие на обществото. Тези ценности се разпознават от различни социални групи и се предават от едно поколение на друго, следователно те също са част от социалното културно наследство. 

Ценности на демокрацията:  Ценностите на демокрацията са тези, които се стремят да установят социалния ред и напредъка на хората. Те се състоят от етични и социални ценности, които се стремят да насърчават принципите на демокрация, политическо разбиране, свобода на мисълта и равни права. 

Професионални ценности:  Професионалните ценности се основават на знанията и опита на хората, като им позволяват да вземат решения в различни работни ситуации. Тези ценности са свързани с етичните и морални ценности, както и с упражняваната дейност. 

Малко по-подробно ще се спрем на народопсихологията на българите и как се измени ценностната им система през 30-те години преход към демокрация. 

Антонимът ЛЯВО (марксисти) - ДЯСНО (демократи) в началото на „прехода” загубиха значението си. Днес марксистите са вече СОЦИАЛИСТИ и Хардвардските възпитаници ще правят дясно правителство, което ще постига успехи в социалната политика (което си е чисто лява цел). Причина за това са създадените за последните 12 години нови антоними: 

ОЛИГАРСИ (малцината незаконни „новобогаташи” - НАРОД (мнозинството живеещо мизерно, защото е ограбено); 

ГОРЕ (компрадорско правителство, което се грижи само за себе си) - ДОЛУ (народ, подложен на безжалостна корупция, онеправдан от тези горе). 

Ето какво е написал професорът и член-кореспондент на БАН Марко Семов в своята „Народопсихология”: „Отсега-нататък, в цялата българска история (има пред вид прехода - бел.авт.) като правило българските политици ще говорят най-често за национални интереси, а ще разбират своите лични, кастови или партийни интереси.” 

По принцип българинът е индивидуалист и отрицател. Отново ще цитираме Марко Семов: „У много народи, когато губят - я свобода, я кауза, я битка - се извършва вътрешна консолидация, затягане. Ние по-често правим обратното. Започне ли някакъв държавен упадък, у нас се задействат механизмите на поединичното спасение.” Неслучайно сме на едно от първите места по смъртност от КОВИД и на едно от последните места по ваксиниране. Повечето от българите си казват „те ни плашат, това не е повече от обикновен грип и точно аз ли ще се разболея”. Дори партия „Възраждане” успя да влезе в парламента с „антиваксърска” пропаганда. Разпространява се вицът, че дори авторът на разкази с ужаси Стивън Кинг затварял ужасен телевизора си когато предавали новините от България. 

Проф. Марин Паунов през октомври тази година е описал българите пред радио „Дойче веле” така: 

„ Ето само някои важни характеристики:  

• Индивидуализъм, съчетан с непонасяне на чуждия успех, на авторитети и на всеки, който ни превъзхожда. Стара и утвърдена социална практика е не импулсът към единение, а разделението и "поединичното спасяване" при всяка кризисна или неблагоприятна ситуация. 

• Искаме да успяваме, но все ни преследва горчивото съмнение, че сме излъгани, несправедливо третирани, че незаслужено сме останали на долните стъпала на стълбичката на социалния престиж. А успехът определено е интерпретиран като осъществяване предимно в материален смисъл. 

• В сравнение с останалите европейци българинът най-малко държи на независимостта на мисленето и действието, свободата на избора и съзидателността. Неслучайно мнозина българисти ни описват с почуда като особено "търпелив народ". Налице е специфично цинично безразличие към великата европейска ценност на гражданската свобода и достойнство. Търпението обаче, както и въпросното безразличие, са привидни. Просто българинът усеща и дефинира свободата по различен начин, който има повече общо с поединичното спасяване. 

 • По-нататък ще представим как проф. Иво Христов „вижда” прехода в студията си „Изменение на българския национален характер по време на прехода”: 

„Краят на ХХ и началото на ХХI век са съпроводени с подкопаване устоите на българската народопсихология и на културните ни традиции. Налице е негативната промяна на цивилизационен генотип по целия обществен сектор. 

• Социалната промяна през 1989 г. наложи друга политическа система, но и роди ново, дълбоко несправедливо класово разделение на българското общество, създаде действителност, която разруши традиционните цивилизационни корени на българския народ. 

• След 1989 г. започна формирането на нов цивилизационен модел в българската народопсихология, който носи особеностите на криминалния преход към пазарна икономика и див капитализъм. Той е ситуиран върху неолиберални икономически и социални доктрини, върху постмодерната парадигима на печалбата, хедонизма и отчуждението. При него доминира утвърждаването на потребител - български черти като: родолюбие, трудолюбие, солидарност, добросъседство, гостоприемство, справедливост, ученолюбие, уважение към семейната традиция и пр. 

• Тоест, налице е пренареждане на ценностната система по посока на комерсиализация на всички сфери – и духовни, и материални. Стремежът към благополучие и развлечение стават доминиращи. В самите тях може би няма нищо лошо. Трагично е, когато все повече хора, за да ги достигнат, прекрачват прага на морала и труда на останалите. Това, което ги възпира, е не толкова съвестта, колкото страхът. Идеалът на повечето българи днес е консуматорското благоденствие.” 

Независимо от всичко казано и въпреки възрастта си, авторите на настоящите бележки са оптимистично настроени за бъдещето на България поради няколко съображения: 

• Обнадеждаващо е че казваме „довиждане” на 12 годишната корупционна система;

• Младите хора, които се връщат от Европа усещат посочените недостатъци на прехода и ако искат да останат в България (носталгията е висше психическо чувство), очевидно ще трябва да „пренасочат и ускорят” прехода;

• Ако почувстват „свеж полъх” вярваме, че останалите българи ще повярват на новоизбрания парламент и правителство и ще престанат скрито да го бойкотират, поне притискани от страха „миналото да се върне на бял кон”, както предвиждаха много социолози, чиито методи „не видяха” промяната. 

Цял живот прекарваме с надеждата за промяна - падането на Живков, идването на царя, правителствата на ББ - дано сега надеждата ни се сбъдне! Неслучайно припомнихме истинската ценностна система на нашите бащи, деди и прадеди - вярваме че това са базови ценности и те са само временно в подсъзнанието на повечето българи!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добави в Svejo