Около баба Марийка изглежда не живеят човеци, интересно, а какви ли са съществата, които живеят около нея?!

След като доста време бях ангажиран с какви ли не неща (работа, участие в избори като член на СИК, писане и какво ли не още!), вчера успях да отделя време и да ида да видя как живее 89-годишната баба Марийка, която, както е известно, доста време спя на улицата, на тротоара, под кравешките погледи на минаващите наоколо висококуртурни и свръхсъвременно цивилизовани, ала крайно безразлични пловдивчани (понеже тя просто не смееше да се върне в своя апартамент - щото нейните съседи-самаряни водят срещу нея, немощната самотна старица, многогодишна безпощадна пуническа война - и я гонят от жилището й на улицата!), но най-накрая, с помощта на полицията, тя се престраши да се завърне в своя разнебитен и съвсем окраден (при "почистването" му от съседите-самаряни!) апартамент, намиращ се в блока на ул. Копривщица-15 в тъй културния град Пловдив. 

Както и да е, на мен ми беше интересно най-вече това: дали някой от нейните близо поне 200 съседи (това е цяло едно село!) от 12-етажния блок се е сетил с нещичко да й помогне, предвид това, че в апартамента на бабата няма вода (!!!), да, водата в апартамента й е прекъсната от твърде законопослушния неин съсед, живеещ в апартамента под бабамарийкиния, освен това в дома на баба Марийка няма също така и електричество (!!!), т.е. тя е принудена да живее, на своите години, и в студ, и в тъмнина, и в безводие, т.е. в мръсотия и в смрад (от която смрад най-вече се възмущават нейните тъй умни съседи-самаряни, които хем са спрели водата й, хем я упрекват, че не води хигиеничен начин на живот!). 

Та значи вчера отидох да видя какво е станало, как е бабата, поставена в тия напълно нечовешки условия на живот - пък макар и бидейки обкръжена от своите тъй правдолюбиви и човеколюбиви съседи-самаряни. Какво се оказа ли, какво видях ли, какво заварих ли? Ще ви кажа, драги пловдивски сеирджии-самаряни, дето от години знаете за злочестата съдба на баба Марийка (знаете го от моите апели и възвания, на които не обръщате никакво внимание!), ала никак не реагирате, щото под достойнството ви е да помогнете на въпросната клета и нещастна бабичка, нали правилно се изразявам или казвам нещо неправилно и неверно? 

Между другото вчера, пардон, през нощта преди да дойде трагичният вчерашен ден, нали знаете какво се случи, а? Ами измряха задушени 9 стари хора в един забравен от хората далечен старчески дом - и в добавка изгоряха 45 човека в един автобус, между които и 12 деца! Знаете това, нали? Защо слагам тия две събития тук, в мой тъй тъжен разказ за баба Марийка ли? Ами сетете се сами, помислете, опитайте се да изтълкувате, да осмислите, да намерите сами смисъла. Аз твърдя, че има дълбока, субстанциална дори връзка между тия събития или явления: между вашето потресаващо безразличие не само към баба Марийка (и към всички други бездомни и нещастни български "баби Марийки" и "дядовци Мариновци" и трагедиите, които ви сполетяват, ала вие и техния смисъл изобщо не сфащате, щото сте заети, както подобава за същински идиоти, най-оживено да дебатирате предимно за това чии е Крим - руски или украински, нали за това дебатирате предимно, драги непоправимо увредени в акъла и най-вече в морала си прословути български тъпанари? Пардон, че май ви обидих малко, е, не е случайно и това, ами е напълно заслужено според мен, ако щете ме плюйте до утре, но аз така ви оценявам. 

Да оставим за малко Крим, Украйна и Русия, за които мисли непрестанно многоумната масова българска душа и да се върнем към казуса, който неслучайно така настойчиво поставям, белким заблещука нещичко в кратуните ви: баба Марийка от Пловдив и нейните страдания, плод на вашето безгранично безразличие. И тъй, натоварен с две големи туби вода, които напълних в дома си (който е на майната си в квартал Тракия!) и една празна кофа аз, аз, непоправимият тъпанарин, на който единствено, поради малоумието ми, му пука за баба Марийка, се явих пред вратата на апартамента й, намираща се на 12-тия етаж в блока, намиращ се на упомената по-горе тиха пловдивска улица на квартал Смирненски, наречен на името на оня поет, дето писал... сами знаете за какво е писал (а май повечето от вас дори и това нищо чудно да не знаят!). Баба Марийка беше вътре, залостена здраво, щото я е страх някой по-буен и борбен съсед-самарянин да не дойде собственоръчно да я линчува, ме чу след дълко тропане и викане и ми отвори най-сетне вратата! Влязох с тубите вода, зарадвана, че вижда човешко същество от толкова време, баба Марийка приветливо ми се усмихна, но не пропусна да ме укори: "Къде беше толкова време, болен ли беше, взех да си мисля, че и ти изчезна най-накрая?!". Обясних й, а в това време, потресен, забелазях, че баба Марийка дни наред е чистила в своя прашен, мръсен, смърдящ апартамент, съсипан изцяло, с изпотрошени от бойците на съседите-самаряни врати и пр.! 

Да, баба Марийка, колкото и невероятно да ви звучи, беше доста почистила адът в апартамента си, беше събрала боклука в голяма торба, която ме помоли аз да изнеса, щото тя не можела да я повдигне, представяте ли си, същата тази баба Марийка, която преди това е носила разни боклуци, с които е напълнила целия си апартамент, сега ме помоли да изнеса навън, в контейнера, боклуците, които имаше и които беше събрала като е измела подовете на своето жилище. И то беше станало доста уютно, щом някъде се появи човешка ръка, запустението почва да остъпва, ето това видях с очите си в нейния дълго време необитаем и запустял апартамент, с мухлясали стени, изпотрошени прозорци, врати и пр. 

Изсипах водата от тубите в голямата кофа, която донесох и поставих в тоалетната й, щото бабата съвсем не можеше да повдигне някоя туба и да ползва водата в нея. Временно, за няколко дни, въпросът с почистването на тоалетната на баба Марийка беше решен. Сега кажете не е ли тъпо аз да нося на баба Марийка вода от друг квартал с лека кола, след като всеки от съседите й, живеещи на същия етаж, има чешма в дома си и нищо не му пречи да направи едно добро и да й доставя всеки ден по една туба вода? Да, ама никой от тях не се е сетил да направи това две седмици (когато бабата влезе отново в апартамента си преди около 2 седмици, аз й оставих една туба вода и това е, никой друг не се е сетил с нещичко да й помогне, излиза, че около нея не живеят човеци, а какви са съществата, които живеят около баба Марийка?! Какво ще кажете по този пункт - след като две седмици никой не се е сетил да й донесе поне туба вода, за да си почисти тоалетната - за да не мирише, за да не излиза воня от апартамента й? Аз не мога да разбера какво е това, какъв е тоз идиотизъм: да упрекваш баба Марийка че мирише, че апартаментът й издава смрад, и в същото време да не се зацепиш, че като си спрял водата й, значи ти самият си виновник за същата тази смрад, нали така илзиза? 

Дали съседите-самаряни на баба Марийка ще изживеят предполагаемата духовна револиция и дали ще зацепят, че трябва да пуснат водата и тока в апартамента й, как мислите, възможно ли е да се случи такова чудо? Или пак, като им замирише по-остро от апартамента й, ще се нахвърлят като обезумели орки срещу нея - и пак ще а изхвърлят да мре на улицата?! 

Тия въпроси поставям. Баба Марийка също така няма светлина, а за топлина да не говорим. Дали някой от съседите й ще се трогне от това? А дали някоя социална служба, някоя служба от т.н. "социални грижи" ще се трогне с нещичко да помогне на баба Марийка? Или органите на нашите социалистически "социални грижи" търпеливо ще изчакат баба Марийка да умре, с оглед да я зачеркнат с "чувство на дълбоко удовлетворение" от своите списъци? 

Спирам дотук. Синът на баба Марийка, който също е продукт на социализма като съседите-самаряни на майка си, категорично отказва с нещичко да й помага, щото според него тя трябва да бъде натикана ако трябва насила в старчески дом. Нямал, моля ви се, нерви да се занимава със своята тъй своенравна майка, която, горката, поставя свободата си дори по-високо от живота си! 

Приятни размисли ви желая! А, прочее, да не забравя: помагачите от Подай ръка (Заедно за по-добро бъдеще!), уведомени от една дама за казуса на баба Марийка, се свързаха с мен, разказах им цялата истина, изслушаха ме, казаха, че ще позвънят, ако върховният им орган реши да помогне, е, разбира се, не ми позвъниха, не са ходили да видят баба Марийка, сиреч, тя явно се е оказала недостойна за тяхната тъй чевеколюбива помощ... Сигурно не е по някъкъв техен критейри "от наште", знам ли? Или може би случаят й не е атрактивен за тях? Или и те се оказаха "самаряни" таман колкото съседите на баба Марийка? Знам ли защо, въпреки потресаващата си хуманност, решиха, че баба Марийка трябва да бъде оставена да умре? Чудна работа... 

И вие ли се чудите като мен? Хубаво, почудете се. Хубав ден ви желая и още веднъж приятни размисли!

ДОБАВКА: ... Между другото баба Марийка (освен че няма вода и ток!) няма и какво да яде в своя апартамент на 12-тия етаж, от който не смее често да излиза, щото е убедена, че някой съсед-самарянин, щом види, че я няма, мигновено ще повреди (като сипе мигновено лепило!) катинара й (!!!), с оглед тя да не може да влезе отново в апартамента си (това е техният коронен номер в дългогодишната им война с бабичката!). Някой от вас, човеколюбиви и тъй добродетелни пловдивчани, дали няма да дръзне да извърши нечувано дързък нравствен подвиг в дните на тия предрождественски пости - като й занесе, примерно, паничка или бурканче супа?

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Добави в Svejo