Какво там значи някаква си личност?!

 

Професиоалната (така е написано най-отгоре на сайта им!) гимназия по механотехника "Проф. Цветан Лазаров" в Пловдив обяви вакантно място за учител по философия със срок 23 ноември (в обявата не беше указан час, до който се приемат заявленията на кандидатите). Подадох документите си и аз - направих го по имейла. Силно уплашена от кандидатурата ми, директорката инж. Анета Чилингирова ми писа, че моята кандидатура се отхвърля - щото документите се приемали до 17 часа (но това съвсем не беше предварително определено в обявата!). Заявих й, че щом е така, защо това не беше фиксирано предварително в обявата, както е редно. Директорката се умълча.

Съобщавам за станалото защото се старая да водя редовно своя ДНЕВНИК НА УЧИТЕЛЯ - правя това вече от 17 години. Длъжен съм да заявя, че въпросната директорка стриктно спазва омертата спрямо моята тъй неудобна персона: мисля, че в това училище кандидатствам за учителското място по философия три, а може дори и четири пъти вече в последните години. Един път даже се наложи с г-жа директорката на тъй учебно-възпитателно учреждение да си изясняваме отношенията в Комисията за защита от дискриминация, която (имам предвид комисията) защищава не дискриминираните, а дискриминиращите, както е редно в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ (знаете, че у нас всичко е тъкмо наопаки на правилното, на нормалното, на разумното!). Имам чувството, че въпросната другарка директорка ще припадне ако, да допуснем, в едно бъдещо кандидатстване моя милост се окаже че е единствен кандидат, аз, така да се рече, съм кошмарът на въпросната властваща особа, която трепери при мисълта, че учителят по философия в "нейното" училище може да се казва "Грънчаров", а това значи, че ще започне да учи учениците да мислят самостоятелно, критично и свободно; явно тя се плаши не толкова от мен, а точно от това: да не би в един кошмарен час да стане така, че учениците от "нейното училище" (тоз израз го употребявам щот съм го чувАл от нейната самовластническа уста!) да започнат, моля ви се, да мислят, ето това е най-основният, оказва се, кошмар на въпросната директорка на това учебно-възпитателно учреждение.

И тъй, наближава краят и на тази календарна година, не само аз, но и моята съпруга, сме без работа, тя също е учителка, омертата на мафията, властваща в образУванието на Пловдив (пък и на страната!) се разпростира и върху нея; и тя кандидатства за всяко учителско място по нейните специалности (начална педагогика и английски език) и нея никъде не е приемат, т.е. отвсякъде я отхвърлят. Как живеем като не ни позволяват да работим ли? Ами живеем двамата с моята минимална заплата на пазач - иначе ще умрем от глад...

Това е положението в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ, която в момента, прочее, има "реформаторски" (немутренски май, тъй да се рече!) и доста миловидно-добър министър на образованието, но, както виждате, мутренският терор върху семейството ми продължава...

Простете за това, че ви занимавам с моята несвършваща злочеста история. Зная, че това съвсем не ви вълнува де, нема как да се впечатлите от това, че мутрите и калинките на власт в образУванието от доста години вече опраскват и тормозят едно клето учителско семейство само защото моя милост има дързостта да се държи като истински (това значи че е правдолюбив и свободолюбив!) учител по философия и по гражданско образование, т.е. съвестно си изпълнява и дълга, и мисията (тя е духовна, за ваше сведение!). Тия неща изобщо не са важни за народа, който е възпитан да следва завета на комуноидите: "... Какво там значи някакви си личност?! ..."...

Желая ви хубав ден!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo