Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

сряда, 29 декември 2021 г.

Вярно ли е, че турците обичат българите?

Как се отнасяте към тия думи на един български турчин, живеещ в Австралия, касаещи отношенията на българи и турци?

Бе пич, колко пъти се каза по медиите, че турците обичат/ме българите, колко пъти се каза, а ти чу ли го?

Българите имат наши инстинкти и привички, ах тези 500 години, много е трудно за турчин да мрази българи, защото в дълбочината си те са като нас - наш продукт са...

Тука няма агресивни немски похвати, ние го правим по турски, не е нахално, мъдро е...

Това Западна Европа никога няма да разбере - че тоя народ е наш...

Делим го с Русия, но не ни нервира - нека българите са порусначват, но те имат нашите табиети, всичко в културата им е на турска основа, а не руска... Чардаци, чевермета, пазар, дюкяни (да не си си разкопчал дюкяна, о Боже) - всичко е наша култура, и е майтап (а защо знаеш тая наша дума) как българите в пристъп на ентусиазъм смятат че това е... тяхна култура! То пафти, то мегдани, то делии и хайдути - това е всичко турска култура...

Никой не харесва българите освен една страна - Турция, и тя го прави много ненатрапливо, това не е немска или краварска фашистка сила, това е Турция а тя знае как... Каймакамина знае...

Ататюрк е спал с пловдивчанка, нищо особено, братска среда...

Ае

А. от Австралия

ОТВЪРНАХ МУ:

Тук си напълно прав. Самата истина казваш. Когато говориш истината не мога да споря и млъквам смирено. Българи и турци са много близки. Турците се отнасят към българите като към свои чада. Или поне като съседи. Дълбоко в душите си и ний, българите, уважаваме турците. Само когато българин го обфанат тъпи патреотични страсти почва да ругае турците, но то е само за самоуспокоение, именно за да се прави на пич; а иначе истината е, че всъщност сме предимно мижитурки (тъпанари, малоумници, слабаци...) Знаеш, че за мен истината е най-важното.

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...





Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

4 коментара:

Анонимен каза...

Така "хубаво" са се отнесли. Особено при Батак, Перущица, Стара Загора. Особено с девширмето. Особено с избиването на първенците и елита на Второто българско царство в Търновград.

Грънчаров, какво ще кажеш за Батак? Или ти подкрепяш тезата, че Баташкото клане е мит? Мит ли е Баташкото клане, Грънчаров. Ама кратко и ясно - да или не?

Ангел Грънчаров каза...

Другарко, а известно ли Ви е, че в Батак колачите са били българи-мохамедани, а не турци? Вас на патреотизъм ли Ви изби напоследък, след основния Ви период на комунизъм?

Анонимен каза...

Грънчаров, щях да ти кажа "другарю", но виждам, че ти по-скоро си "ага", защото си заменил долнобанския си комунистически каскет, наследен от комунистическия си дядо Владимир Грънчаров, активен борец против фашизма и капитализма, благодарение на когото Партията-майка те праща да учиш в СССР, с турски фес, подобно на един съвременен Кириак Стефчов, който си върти задните части към когото е удобно.

Някога си пеел частушки в СССР и си вдигал тост в чест и славя на другарите Брежнев, Андропов и Черненко. След това си се пребоядисал - станал си рейгънист, тачърист, горбачовист, бушист, клинтънист, обаманист, бе евроатлантик, европеец, демократ, хулиш Русия и комунизма, които са те направили човек. Ако не беше комунистическия режим, днес ти щеше да си овчар, а при капитализма да продаваш краставици в "Кауфланд". Макар че при капитализма се случило нещо сходно и справедливо - ти си нощен пазач и си там, където ти е мястото.

Днес вече те гледаме в трето "амплоа" - дьонме, туркофил, обясняваш колко са били прекрасни Османската империя и турския султан. Ами, Грънчаров, Ботев е писал, че турчин "бесней над бащино ми огнище", а не "турчин присъства над бащино ми огнище". И Ботев ли е русофил, комунист, нему същи ли ще кажеш "другарко"?

Истината е, че ти си много елементарен и като мисъл, и като съждения, и като логика и концепция. Имаш измислено предаване, което не се гледа от никого. Книгите ти не се продават, толкова блудкави и безвкусни са, че стават само за подпалка или за завиване на сирене. Всичките ти "писма" са пълни с жлъч, злоба, клевети, обиди на един оскотял човек, който се храни само с омразата си. И после се чудиш защо никой не те иска на работа... Не те искат, защото не си някакъв дисидент или демократ, а си обикновен злобар и тарикат, зъл човек, доносник и скандалджия. Нищо повече.

Това е истината. Време е да я погледнеш в очите и да спреш да се отнасяш с ближните си така. Тогава може да има и промяна.

Ангел Грънчаров каза...

Другарко, благодаря за комплиментите, дека се вика, ама просто немаше нужда да ме фалите толкоз! :-) Радващо е, че успявам да предизвикам толкова много злоба у Вас, Вие сте моят лакмус, щом е така, значи вървя във вярната посока. Вие, другарко, сте нещо като мой компас, по Вас си сверявам вярната посока.

Все пак е хубаво да опитате да пропишете в стихове, та душевната Ви мъка да понамалей поне малко... аз съм човеколюбив, ето, давам Ви тоз съвет.