Как се отнасяте към тия думи на един български турчин, живеещ в Австралия, касаещи отношенията на българи и турци?
Бе пич, колко пъти се каза по медиите, че турците обичат/ме българите, колко пъти се каза, а ти чу ли го?
Българите имат наши инстинкти и привички, ах тези 500 години, много е трудно за турчин да мрази българи, защото в дълбочината си те са като нас - наш продукт са...
Тука няма агресивни немски похвати, ние го правим по турски, не е нахално, мъдро е...
Това Западна Европа никога няма да разбере - че тоя народ е наш...
Делим го с Русия, но не ни нервира - нека българите са порусначват, но те имат нашите табиети, всичко в културата им е на турска основа, а не руска... Чардаци, чевермета, пазар, дюкяни (да не си си разкопчал дюкяна, о Боже) - всичко е наша култура, и е майтап (а защо знаеш тая наша дума) как българите в пристъп на ентусиазъм смятат че това е... тяхна култура! То пафти, то мегдани, то делии и хайдути - това е всичко турска култура...
Никой не харесва българите освен една страна - Турция, и тя го прави много ненатрапливо, това не е немска или краварска фашистка сила, това е Турция а тя знае как... Каймакамина знае...
Ататюрк е спал с пловдивчанка, нищо особено, братска среда...
Ае
А. от Австралия
ОТВЪРНАХ МУ:
Тук си напълно прав. Самата истина казваш. Когато говориш истината не мога да споря и млъквам смирено. Българи и турци са много близки. Турците се отнасят към българите като към свои чада. Или поне като съседи. Дълбоко в душите си и ний, българите, уважаваме турците. Само когато българин го обфанат тъпи патреотични страсти почва да ругае турците, но то е само за самоуспокоение, именно за да се прави на пич; а иначе истината е, че всъщност сме предимно мижитурки (тъпанари, малоумници, слабаци...) Знаеш, че за мен истината е най-важното.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
4 коментара:
Така "хубаво" са се отнесли. Особено при Батак, Перущица, Стара Загора. Особено с девширмето. Особено с избиването на първенците и елита на Второто българско царство в Търновград.
Грънчаров, какво ще кажеш за Батак? Или ти подкрепяш тезата, че Баташкото клане е мит? Мит ли е Баташкото клане, Грънчаров. Ама кратко и ясно - да или не?
Другарко, а известно ли Ви е, че в Батак колачите са били българи-мохамедани, а не турци? Вас на патреотизъм ли Ви изби напоследък, след основния Ви период на комунизъм?
Грънчаров, щях да ти кажа "другарю", но виждам, че ти по-скоро си "ага", защото си заменил долнобанския си комунистически каскет, наследен от комунистическия си дядо Владимир Грънчаров, активен борец против фашизма и капитализма, благодарение на когото Партията-майка те праща да учиш в СССР, с турски фес, подобно на един съвременен Кириак Стефчов, който си върти задните части към когото е удобно.
Някога си пеел частушки в СССР и си вдигал тост в чест и славя на другарите Брежнев, Андропов и Черненко. След това си се пребоядисал - станал си рейгънист, тачърист, горбачовист, бушист, клинтънист, обаманист, бе евроатлантик, европеец, демократ, хулиш Русия и комунизма, които са те направили човек. Ако не беше комунистическия режим, днес ти щеше да си овчар, а при капитализма да продаваш краставици в "Кауфланд". Макар че при капитализма се случило нещо сходно и справедливо - ти си нощен пазач и си там, където ти е мястото.
Днес вече те гледаме в трето "амплоа" - дьонме, туркофил, обясняваш колко са били прекрасни Османската империя и турския султан. Ами, Грънчаров, Ботев е писал, че турчин "бесней над бащино ми огнище", а не "турчин присъства над бащино ми огнище". И Ботев ли е русофил, комунист, нему същи ли ще кажеш "другарко"?
Истината е, че ти си много елементарен и като мисъл, и като съждения, и като логика и концепция. Имаш измислено предаване, което не се гледа от никого. Книгите ти не се продават, толкова блудкави и безвкусни са, че стават само за подпалка или за завиване на сирене. Всичките ти "писма" са пълни с жлъч, злоба, клевети, обиди на един оскотял човек, който се храни само с омразата си. И после се чудиш защо никой не те иска на работа... Не те искат, защото не си някакъв дисидент или демократ, а си обикновен злобар и тарикат, зъл човек, доносник и скандалджия. Нищо повече.
Това е истината. Време е да я погледнеш в очите и да спреш да се отнасяш с ближните си така. Тогава може да има и промяна.
Другарко, благодаря за комплиментите, дека се вика, ама просто немаше нужда да ме фалите толкоз! :-) Радващо е, че успявам да предизвикам толкова много злоба у Вас, Вие сте моят лакмус, щом е така, значи вървя във вярната посока. Вие, другарко, сте нещо като мой компас, по Вас си сверявам вярната посока.
Все пак е хубаво да опитате да пропишете в стихове, та душевната Ви мъка да понамалей поне малко... аз съм човеколюбив, ето, давам Ви тоз съвет.
Публикуване на коментар