Как спорят ония, на които истината им е скъпа?

Започнах да превеждам на български тази тъй потребна ни книга за това как спорят ония, на които истината им е скъпа; ето част от вече преведеното:

Изкуството на спора

За теорията и практиката на спора

Проф. С. И. Поварнин

Поварнин С. И. Изкуството на спора. За теорията и практиката на спора.

Възпроизведено повторото издание на Културно-присветителската кооперативна задруга «Наченките на знанията», Петроград, 1923 г.

Класическа сириозна книга по изкуството на спора, написана от известен специалист по логика и риторика. Съдържа класификация на споровете и на уловките в спора. Книгата ще ви научи да четете «между строките» на вестниците и информацията по телевизията, да забелязвате уловките на вашите противници, правилно на изложите своите доводи в спорове от всеки тип. За широк кръг от читатели.

От същия автор:

Того же автора

Логика (Общо учение за доказателствата). 1916 г.

Логически задачник. (Помагало при изучаване на логика в объема на средното училище) 1917 г.

При изворите на живата религия. 1918 г.

Въведение в логиката. 1921 г.

Логиката на отношенията. 1917 г.

Как да четем книги? Седем преиздания от 1928 до 1971 год.

СЪДЪРЖАНИЕ:

Заглавие 1

Предисловие към първото издание 2

Предисловие към второто издание 2

Общи сведения за спора 2

Глава 1. За доказателствата 2

Глава 2. За доказателствата (продължение) 4

Глава 3. Спорът заради истинността на мисълта 6

Глава 4. Спорът заради доказателствата 8

Глава 5. Видове спор 9

Глава 6. Видове спор (продължение) 13

Глава 7. Условията за началото на спора 16

Глава 8. Нашите доводи в спора 20

Глава 9. Доводите на противника 23

Глава 10. Логическият такт и маниерът да спориш 24

Глава 11. Уважението към чуждите убеждения 27

Глава 12. Някои общи забележки за спора 29

2. Уловките в спора 32

Глава 13. Позволените уловки 32

Глава 14. Най-грубите непозволени уловки 34

Глава 15. Усложненията и видоизмененията на доводите на тоягата 38

Глава 16. Психологическите уловки 39

Глава 17. Психологическите уловки (Продължение) 42

Глава 18. Софизмите: отстъпление от задачите на спора 46

Глава 19. Софизмите: отстъпленията от тезиса 49

Глава 20. Лъживите доводи 54

Глава 21. Произволните доводи 57

Глава 22. «Мнимите доказателства» 63

Глава 23. Софизмите на непоследователностите 65

Глава 24. Мерките против уловките 68

Предисловие към първото издание

Спорът има огромно значение в живота, в науката, в държавните и обществените дела. Където няма спорове за важните, сериозните въпроси, там е застой. Нашето време в Русия е особено богато на горещи спорове от обществен и политически характер. Между това няма книги, които да могат да дадат поне някои указания по теорията и техникета на спора. «Евристиката» на Шопенхауер, явяваща се необработен набор от случайно попаднал под ръцете му материал — не влиза в сметките.

Предлаганата книжка си поставя задачата доколкото е възможно да попълни този недостатък за лица, съвършено незапознати с логиката. Тя се явява приспособена за тази цел извадка от голям труд на автора за приложната логика във връзка с теорията на спора — труд, предназначен за лица, запознати поне с наченките на логиката. Този труд също е приготвен вече за печат.

Теорията за спора е предмет, съвършено неразработен в съвременната наука. Естествено, че първите опити за нейната разработка и популяризация не могат да претендират за някаква пълнота. Но се надявам, че и те не ще останат безполезни за мислещия читател.

Предисловие към второто издание

Първото издание носеше названието «Спорът». Както се изясни, това название беше прекалено неопределено и водеше до недоразумения относно съдържанието на книгата. В новото издание книгата се нарича «Изкуството на спора».

Във второто издание на книгата са внесени твърде много допълнения. Най-обширните от тях са Глави VII, XV и XVIII. Внесени бяха ред дребни поправки и подобрения. Премахнати са два неподходящи повече примера. Но в същественото книгата се препечатва без измения.

С. Поварнин.

Общи сведения за спора

Глава 1. За доказателствата

Изясняване на теза. Определяне на понятията. «Количеството» съждения. Степени на «модалност». Важността на изясняването на мислите.

Преди да говорим за спора и неговите особености, трябва макар и в най-общи черти да се запознаем с доказателствата. Та светът се състои от доказателства. Един доказва, че тази и тази мисъл е вярна, а друг — че е погрешна.

Тази мисъл, за обосноваването на истиността или лъжливостта на която се строи доказателството, се нарича теза на доказателството. Тя е крайната цел на нашите усилия. Тезата в доказателството — е царят в шахматната игра. Добрият шахматен играч винаги трябва да има предвид царя, какъвто и ход да замисля. Така и добрият доказвач в спора или без спор: за каквото той в доказателството да започне да говори, винаги, в крайна сметка, има една главна цел — тезата, нейното оправдание или опровержение и т. н.

Ето защо първото изискване от пристъпващия към сериозно доказателство или спор е да изясни спорната мисъл, да изясни тезата, т.е. да вникне в нея и да я разбере така, че тя да стане за нас съвършено ясна и отчетлива по смисъл. Това пести много време и запазва от множество грешки.

1.За да изясним тезата е достатъчно обикновено да изясним три въпроса относно тезата.

Първо, всички ли думи и изрази на тезата са ни напълно и отчетливо понятни.

От само себе си е ясно, че ако ни се налага да опровергаваме или оправдаваме, например тезата «социализацията на земята в наше време е необходима», ние трябва напълно ясно и отчетливо да разбираме какво е това «социализация на земята». Без това ще излезе не истинско доказателство, а някаква «фалшификация», «безграмотна мазаница». Между другото по този именно пункт — в разбирането на смисъла на тезата — грешат много често доказателствата изобщо и особено споровете.

Ако смисълът на думата в тезата не напълно ясен и отчетлив, то трябва да «определим» тази «дума» или понятие. Например да потърсим определение на понятието «социализация на земята». Това е «отмяна на всяка собственост върху земята и обявяване на земята за достояние на целия народ». Ако ние се задоволим за нашите цели от това определение, то можем да вървим нататък. Ако нещо ни се стори неясно при такова определение сме длъжни веднага да се постараем да изясним и тази неясност. С една дума трябва да се стараем да изясним всяко понятие на тезата по възможност до пълната кристална ясност и отчетливост.

2.Как пък да изясним понятието? За това на практика съществуват две средства:

а) сам, със свои сили да определя понятието, но това често даже е невъзможно;

б) да се възползваме от вече готови чужди определения.

Вторият начин обикновено е за предпочитане ако работата не се отнася до понятия от нашата специалност, познати ни «като пръстите на едната ръка». Добре да определиш понятието обикновено е трудна работа, понякога пък, особено в спора, е много трудна, изисква големи знания, навици, труд, загуба на време. По-добре е да се възползваме от определенията на хората, които са могли да изразходват всичко това за тях, определението на които е преминало през огъня на критиката.

Най-вече можем да препоръчаме за тази цел определенията от някаква сериозна и авторитетна научна книга. Това се разбира от само себе си. Ако такива нямаме под ръка, става и определението от хубав енциклопедически речник и други подобни източници. Случва се, че едно и също понятие разните книги и разните авторитети определят различно. Тогава ние, разбира се, избираме някакво най-правилното по наше мнение определение. Но в такъв случай трябва да помним, че съществуват няколко определения на даденото понятие и да имаме това предвид, особено в споровете, за да не станат недоразумения. Добре е ако ги помним всичките и знаем техните недостатъци; но във всеки случай не трябва да забравяме, че определенията на даденото понятие са няколко.

Определенията на тези понятия, с които ни се налага особено често да се срещаме в доказателствата и споровете, трябва всичките да ги заучим по възможност точно и напълно съзнателно. Например в съвременните спорове постоянно се срещат думите интернационал, социализъм, буржоазия, пролетариат, социализация на земята, капитал и т.н. При това ни се налага често да се убеждаваме, че мнозина досега съвършено не разбират или превратно разбират смисъла на такива думи. Ако попитаме какво означава тази дума, събеседникът или няма да отговори, или ще избълва такива нелепици, че да ти се наложи да си запушиш ушите. А иначе как дърдори с тези думи! За избягване на нелепи спорове и на опасността да се превърнеш в папагал следва, повтарям, поне да заучаваме определенията и то след като сме вникнали в тях както трябва. Да не се доверяваме на това, че «някога за това съм чел». Ще прочетеш, а след това ще забравим и, грубо казано, «прилъжеш». Тук е нужно именно разумно заучаване — за да не се получи «каша в главата».

3.Вторият пункт, който трябва да изясним в тезата, е следният. В тезата, както и във всяко просто «съждение», винаги нещо се утвърждава или отрича за някакъв предмет или за много предмети от един и същ клас. И ето за ясността и отчетливостта на мисленето трябва да знаем за един ли само предмет става дума или за всички без изключение предмети на дадения клас, или не за всички, а за някои (повечето, много, почти всички, няколко и т.н.). При това в много съждения, които се изказват в доказателства и думи, това именно и не си личи. Например човек казва: «хората са зли». Та мисълта му е неясна. Всички хора без изключение или мнозинството? Не знаейки това не можем, непример, да опровергаваме подобна теза защото начините на опровергаване тук са различни.

Понякога се налага да изясняваме винаги ли е свойствен на предмета този признак, който му се приписва или не винаги. Без това също мисълта често бива неясна. Например някой казва: «когато слънцето се скрие в облаци, на другия ден да чакаме дъжд». Напълно естествено е да попитаме: винаги без изключение или в повечето случаи?

Изясняването на този пункт се нарича изясняване на съждението (значи и на тезата) по «количество». Там, където «количеството» на тезата не е ясно, както, например, в съждението «хората са зли», тезата се нарича неопределена по количество.

4.След това трябва да изясним какво съждение смятаме за теза, несъмнено истинна, достоверна или несъмнено лъжлива, или пък само вероятна в по-голяма или по-малка степен, много вероятна, просто вероятна и т.н. Или пък опровергаваната, например, теза ни се струва само възможна: няма доводи за нея, но няма и доводи против. Отново в зависимост от всичко това ни се налага да привеждаме различни начини на доказване.

(СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo