Защо ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ трябва да участва със свои министри в редовното коалиционно правителство?

Ilian Vassilev: Политически инфантилизъм са призивите да не участва в правителство, да се бойкотират споразуменията, да се държи линията на кръжока "чисти ръце" или "чиста вода ненапита", идващи от "стерилни" демократи.

Първо, ако ДБ пък всяка друга демократическа партия беше религиозна каста, можеше да провеждат редовни ритуали по гонене на духове и по идейно пречистване с повтаряне безспир на мантрите - ние сме правоверните, ние сме единствените.

Но ДБ е партия, и нейната работа е да прави политика и да изпълнява мисията си, възложена от избирателите. А тя е да осъществи промяна, в рамките на пълномощия, мандата и възможностите, които има. Това са резултатите избори, това е чергата, в която трябва да се разполага. Промяната е неотменима задача номер едно. Всичко друго може да почака.

Второ, претенция за качеството на коалиция или представителите, които отделните участници в нея могат да се разполагат само в рамките на представителството на ДБ и демократите. Кой ще балансира крайностите в ново правителство, ако не представителите на демократите?

Трето, това кой БСП ще представлява си е тяхна работа. На пуританите да припомня, че Борисов ухажваше Нинова по всякакъв начин и предлагаше и коалиция и премиер и шеф на парламента. В политиката няма междинно положение - и критиците на коалиционното споразумение или на отделни министри наливат вода в мелницата на Борисов.

В целия преход най-безполезните, дори вредни, бяха идеологическите пуритани, за които важи народното "ни се водят, ни се карат". Единствената позиция, която ги устройви е на критикари отстрани, на вечна опозиция. За тях политиката е запалянковска страст, в която само "горе" и "долу" имат значение. А междувременно същите зийлоти прекрасно изиграха ролята на полезни идиоти, направили възможно управлението и на Борисов и на задкулисието.

За това ДБ да не се мае, ама да участва и да предлага качествени министри и заместник министри, областни управители, шефове на регулатори и т.н.

Аман от неврастеници!

Ангел Грънчаров: Напълно вярно! Споделям изцяло - защото коментарът е разумен, защото казаното в него е самата истина. Нема как да участваш в правителствено мнозинство и да нямаш свои министри, с които да провеждаш политиката си; нема как да се къпеш, ама да не се мокриш с вода, нали така?! 

Jenny Schier: Защо Демократична България трябва само да даде подкрепа за програмно правителство на ПП, но не и да участва в управлението със свои кадри?

На всички нива, включително и публично, тече усилен дебат за това, дали Демократична България трябва да участва в коалиционно правителство със заемане на властови позиции или само парламентарно да подкрепи правителството на ПП. Аз имам категорично мнение, че не, не трябва да участваме с наши хора и ще го обоснова:

Разбира се, че правителство на ПП трябва да бъде подкрепено, както и усилията за отскубване на ГЕРБ от схемите им в министерства, дирекции и агенции. В никакъв случай не бива да се допуска пореден провал на опитите за съставяне на редовно правителство, особено в живеенето в няколко кризи едновременно.

Поради дългата власт на ГЕРБ, опозиционните партии са отдавна избутани от властови позиции на всички нива и редиците на БСП и ДБ са фрустрирани. Копнеят за участие в реалната политика, а ръководствата ще използват момента и раздаването на позиции, за да закрепят властта си в партиите и да преодолеят вътрешната опозиция. ДСБ и БСП са в много сходни ситуации. Вероятно има някаква закономерност, свързана с политическите цикли в най-новата история на България.

Но дългосрочните ефекти от една обвързаност в коалиционно правителство като най-малкия и пренебрегнат участник от една страна, а от дуга коалирането с БСП ще са още по-пагубни, дори от щетите след политиките на Реформаторския блок, а всички помним какви бяха те.

ДСБ е незаобиколим партньор в Демократична България, но носи собствен идеен заряд и е отговорна пред своя лоялен през годините електорат. Разочарова ли уникалните си избиратели, ДСБ би изгубила всичко. Но привържениците на ДСБ са объркани, тъй като сме напът да участваме в една лява коалиция с ляв президент и доминиращ партньор БСП. Доминиращ, поради поставените ултиматуми и получаването на желаните от нея ключови министерства и върховната позиция в държавното управление - председател на НС. Това няма да бъде забравено от избирателите, нито унижението - наши хора да седят на една маса с Емилия Масларова, Румен Овчаров, Таско Ерменков и други червени скелети от гардероба на криминалния преход и продаване на интересите на България на изток.

От заявените за ИТН министерства става вече съвсем прозрачно, че партията на Слави е новия проект на ДПС. Като добавим и поведението на БСП, от сега може да се предположи, че правосъдната реформа отново няма да бъде подкрепена с безброй оправдания и увъртания - голям риск за поредно бламиране на евентуалния министър на правосъдието на ДБ.

Стабилността на предстоящата конструкция може да се определи като много тънък и крехък лед върху дълбоки води, тънки компромиси и договаряне само по безспорни и консенсусни политики. Едно такова правителство няма да има възможност да прокара нито една реформа и ще стъпва по леда само на пръсти. Това вече се вижда и по беззъбите първоначални споразумения от експертните консултации.

Има още един голям проблем пред оптимистичното настроение, а именно липсата на доверие между партньорите и към тях. ПП са политически неопитни и ще потънат лесно в тежките пясъци на парламентарните хитрости. ИТН показаха, че са абсолютно безнадеждни, БСП и ДСБ са вечните врагове.

С аргументите може да се продължи още дълго, но основният фокус на ДБ трябва сега да бъде перспективата за представяне на следващите предсрочни избори, които по прогноза на анализаторите ще са до година, две. За да разширим подкрепата е нужно много да работим - за нови лица, да изчистим посланията и да възвърнем ясния десен профил на ДСБ. Но в никакъв случай да не влизаме в казана с катран, от който не се знае дали ще излезем живи.

Съжалявам за минорното настроение в този текст, но не мога да се зарадвам на илюзорния успех да поемем малка част от властта, но да носим цялата отговорност на изтънелите си плещи.  

Ангел Грънчаров: Тази дълга и тъй задълбочена аргументация ми се чини, че може да се сведе (по смисъла) си до ето това изказване: "Много искам да се изкъпя, но не искам изобщо да се измокрям с вода"; или, ако предпочитате: "Ще правим секс, но нема да си сваляме гащите!". 🙂

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се,  че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo