Представена публикация

Човеци ли сме?

  Да помогнем на Любо ОЩЕ:   Ще помогнем ли за лечението на г-н Любен Воденичаров? Освен това смятам, че нашият "Картаген" - мас...

четвъртък, 2 декември 2021 г.

Да, има зли, долни, тъпи, вредни хора, но има и добри хора, има и ЧОВЕЦИ в този наш скапан живот!

Ще разкажа една малка, незначителна история, която обаче говори и ни казва някои твърде важни неща.

Преди два дни изведнъж установявам, че ключалката на моята кола-ветеран (на 24 години е!) от страната на шофьора се е повредила - не може да се заключва. Временно реших проблема като започнах да я заключвам отвътре, ползвайки другата врата (колата ми има две врати).

Да, ама ето че вчера развалената ключалка се развали още и в един момент установявам, че вратата даже не може да се затваря (камо ли пък да се заключва!), просто се появи някаква пластинка, което пречеше вратата даже да се затвори. А аз съм на работа - как ще се прибера като ми свърши смяната?! (С отворена врата няма как да карам, а пък и как ще оставя колата пред блока с притворена, незаключена врата?!)

Опитах някак да реша проблема, не става и не става! Няма как, май трябва да викам автоключар, който здрава ще ме обере (обектът, на който работя, е извън града, той е в пустушта, а пък наскоро един ключар взе 100 лева на баба Марийка - само защото проби две дупки и монтира един катинар на входната й врата!).

В пълно отчаяние (нямах и пари в себе си, обикновено имам около 10 лева джобни!), звъннах все пак на ключар, който обаче ми каза, че в момента не може да дойде (а оставаше 1 час до стъмване!). В безизходицата се обадих на колегата Николай Димов, агроном-блогър, учител и приятел, разказах му какво ми се е случило и го попитах какво да правя.

Ники отначало се пошегува, че трябвало да вържа вратата на колата с някакво въже или да си пробия и сложа катинар, посмя се и, по свой си обичай, се посмя и ми се подигра, а пък после каза, че той знае как и ще опита да оправи ключалката. Каза, че щял да иде до магазин да купи някаква специална отвертка, на него преди време му се случвала такава неприятност и успял сам да си я оправи. Представяте ли си, Ники показа готовност да ми помогне! И с колелото си след по-малко от час беше прекосил почти целия град - и дойде при мен в пустушта, усмихнат и носейки нужните инструменти.

Погледна вратата, намери нужната отвертка, напъна на две места да развърти нещо и... щрак, ключалката на колата се оправи; затегна винтчетата и... готово, проблемът се реши! Ники веднага се качи на колелото си, щото бързал, имал друга работа. Успях само да му дам 8 лева за инструментите, той ми ги остави - да ги ползвам при нужда.

Аз и друг път съм писал, че този млад човек Ники Димов има обичай в най-тежки моменти да се появява и да ми помага за най-различни неща, не само на мен, а е помагал и на други затънали в проблеми, в бедност, в нужди, в унижения човеци. Примерно и на баба Марийка е помагал. Аз затова преди време го бях нарекъл "ангел", ето, вчера като същински ангел... "прелетя", дойде, за една минута реши нерешимия от мен проблем - и пак отлетя по своите си работи! 

Да, има и такива млади хора като Николай Димов. Давам го за пример. Способни не само на думи, но и на дело да правят добро. Вчера разбрах смисъла на поговорката "Приятел в нужда се познава!", съвсем непосредствено установих смисъла й.

Това е. След малко ще дойде колегата да ме смени, качвам се на колата и ще се прибера. Знаете, че аз, учител по философия и гражданско образование, от няколко години криво-ляво се прехранвам като работя като нощен пазач (съпругата ми, също учителка, също беше опраскана-уволнена от мутрите - за да отмъстят на мен, тя, горката, още е безработна!). Защото другарките от пловдивското образУвание имаха добрината да ме изритат от училището няколко години преди пенсия (и още не съм достигнал пенсионната възраст!), т.е. изгониха ме, лишиха ме от възможността да общувам с учениците си в годините, които са най-плодотворни за един учител и особено за един философ!). Да, има зли, долни, тъпи, вредни хора, но има и добри хора, има и ЧОВЕЦИ в този наш скапан живот...

Та мисълта ми беше, че понеже съм изритан от образУванието, съм принуден да учителствам тук, в блога си - и в интернет. Ето това е моят днешен урок, който ви изнасям тази заран. Ако някой иска нещо да каже, ако има некакви мисли по повод на поставения казус, с удоволствие ще го изслушам (ще изчета коментара му)!

Хубав ден ви желая! Бъдете здрави!

 

ДОБАВКА:

 

С Ники Димов в изборната нощ...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...





Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Няма коментари: