Вчера най-после намерих време да отида "там, където трябва", имам предвид съответните институции и длъжностни лица - за да направя опит да реша проблема около пускането на тока на 89-годишната баба Марийка, която вече повече от месец живее в напълно негодният за обитаване неин апартамент (разбит, "почистен" и ограбен от нейните съседи-самаряни, които са й изскубали даже полилеите в стаите!), в това нейно жилище няма нито ток, нито вода, нито стъкла по повечето прозорци, няма също така оставена нито една здрава врата, всички са избити с ритници и са изкормени! Налага се в този зимен студ да се пусне поне тока на първо време, а също така и водата: щото нали си представяте какво става когато се ползва тоалетна без вода? Както и да е, отивам аз в централата (сградата) на EVN, която я зная от години, тази дето е наблизо до Четвъртък-пазара, наблизо до Паметника на Съединението (т.н. "Енерго"); пазачът обаче ме изгледа презрително и каза, че тук отдавна не се обслужват клиенти, това ставало еди-къде си - и той с погнуса (от моето невежество!) ми даде визитка за да отида "там, където трябва" (този израз е известен израз на философа Хегел, употребен от него в една чудесна мисъл, ако се наложи, по-нататък ще ви обясня защо аз пък го използвам!). И тъй, нема как, се качих пак на друг автобус и заминах да търся съответния офис на въпросната частна, доколкото ми е известно, електро-разпределителна компания. Намерих най-сетне офиса, влязох и втрещен участвах в ето този диалог, налага се да го прочетете за да разберете причините за моето втрещяване (произошло още в първата минута - и останало до края на прелюбопитния диалог: имах късмет, че строго гледащата служителка се оказа, че има философски наклонности като мен!):
Аз: Добър ден! Идвам за да помогна на една доста възрастна жена, на 89-години, която от старчески дом се върна да живее в своя от години необитаван апартамент, налага се да се уреди пускането на тока в него.
Строго гледащата служителка: Вие какъв сте й на тази баба?
Аз, преглъщайки, некакво лошо предчувствие се загнезди в душата ми: Ами... роднина съм й - излъгах с плаха надеждица, че лъжата ще мине и ще успея все пак да помогна, да свърша работата, за която бях дошъл. Да, ама не, строго гледащата служителка направо ме закла със следващия си въпрос:
Строго гледащата служителка: Хммм! А нотариално заверено пълномощно имате ли? - при тоз жесток въпрос аз изстенах:
Аз: За жалост, разбирате ли, нямам този документ, но все пак, моля Ви, от човешка гледна точка да направите някакъв компромис, все пак зима е, а бабата от доста време студува... - опитах се да размекна малко сърцето на тъй строго гледащата служителка, но при тия мои грозни и нахални думи тя още по-строго свъси вежди и процеди през стиснатите зъби:
Строго гледащата служителка: - Ха! Нямате нотариално заверено пълномощно! Браво на Вас! Господине, ние живеем в правова държава, аз нямам право да наруша правилата и да Ви бъда наказана след това само защото Вие не уважавате правилата и си мислите, че всичко може да се прави както на Вас Ви изнася! А поне контролния номер от партидата на тоз апартамент носите ли? - още по-дълбоко мушна тя ножа в сърцето ми и го завъртя садистично, видимо изпитвайки удоволствие; изстенах:
Аз, треперейки от страх и ужас: Не... разбира те ли, бабата е живяла в старчески дом и не си е пазила в това време квитанциите, загубила ги е, пък апартаментът е обран и съсипан. Няма как да намерим документ с този така важен контролен номер. Няма ли начин по име, по адрес да се намери партидата или каквото е там нужно?
Строго гледащата служителка: Ха-ха-ха! Ясно, драги господине: Вие сте привърженик на анархията, но в тази наша държава има ред и законност! Не може за Вашия хатър да нарушаваме всички правила. Та нали има закон за защита на личните данни, как ще Ви обслужа като дори немате нотариално заверено пълномощно?! Аз откъде да знам Вие кой сте и какви цели преследвате?! - ме стрелна със строго гледащи очи тъй принципната служителка; аз простенах страхливо:
Аз: Госпожо, разбирам, ние наистина сме страна на пълната законност, толкова се радвам, че Вие сте такава принципна блюстителка на законността, това е вдъхновяващо! Но нима е толкова страшно да направим малък компромис предвид това, че става дума да помогнем на една бабичка, която живее в студа и на тъмно?
Строго гледащата служителка: Имам чувството, че не разбирате езика, на който говоря, господине! На китайски ли говоря?! Донесете нотариално заверено пълномощно и проблеми няма да имате, ще решим за миг казуса!
Аз: Да, разбирам Ви, но как да направя това пълномощно, бабата е стара, как да я закарам до нотариус в този студ, тя не е годна да бъде карана на майната си при нотариуси?! Трябва да я нося на ръце, моля ви, влезте в положение, бъдете по-човечна поне малко! - започнах да се ядосвам, почна да ми кипва отвътре, нали знаете в анимационните филмчета как на добрия котарак Том почва да му кипи отвътре когато Джери прекали с гаврите - и в един момент той почервенява като печен рак, а парата почва да излиза из ушите му?!
Съседната служителка, която, възмутена на безочието ми, се притече на помощ на колежката си: Ха, много умно, нема що?! Ще доведете нотариуса при нея, а няма да носите нея при нотариуса?! Близко е до акъла, изглеждате интелигентен, и носите бомбе, а не каскет! - сви презрително устни тя, втренчена в бомбето ми, наистина по произход от английската висша мода, което купих за 1 лев от един магазин за "елитни дрехи втора употреба"!
Строго гледащата служителка: Така е! Хората, които за разлика от Вас уважават закона, винаги намират начин да го спазят стриктно. Но Вие явно не сте от тях...
Аз: Значи ме съветвате да заведа нотариуса при бабата на 12-ия етаж в кв. Смирненски? Нали разбирате, уважаеми тъй законолюбиви госпожи, бабата е социално слаба, ето и аз, независимо от английското ми бомбе, съм безработен учител, моля Ви, направете компромис де, поне проверете каква е ситуацията около партидата на бабата, аз имам снимка на личната й карта, това дали няма да помогне? - реших да сменя тактиката и да акцентирам на чисто социалната страна на проблема, може пък другарката да е с леви убеждения, знам ли; продължих: Щом ми е дала да й снимам личната карта, значи ми има доверие, това не е ли достатъчно да приемете, че не съм с некакви долни, престъпни намерения, а просто искам да й помогна?! - почнах да пелтеча аз, понеже съзрях пред себе си очертанията на девиза, написан с големи букви на вратите на Ада: "Надежда всяка тука оставете!".
Строго гледащата служителка: Не може така бе, аз на китайски ли ти говоря?! Без нотариално заверено пълномощно не може, я го виж ти, ще ми нахалства! - каза това и извика на бодигарда: Следващият, с философски настроения господин приключих! - като каза това, у сърцето ми се появи подозрение, че тъй строгата другарка се гаври с мен тъкмо защото ме е познала от телевизията, от предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров", едва ли е случайност това упоменаване на моите философски наклонности?
Аз: Госпожо, моля Ви се, ще се наложи още седмица поне бабата да стои на студа заради една хартийка само! Моля, проявете човещина, ето, Рождество Христово иде, не бъдете толкова коравосърдечна!
Строго гледащата служителка: Ясно, Вие сте Грънчаров, сега вече съмнение нямам, познах Ви въпреки маската, ама не бях сигурна, сега вече съм сигурна! С Вас оправяне няма, затова бързо кажете ЕГН-то на баба Марийка, че ми дойде до гуша да се занимавам с Вас, аман от философски дебати, изморена съм вече от тях!
При тия проблясъци на човещина аз се обнадеждих необичайно и неочаквано и с ентусиазъм намерих снимката на личната карта на баба Марийка в смартфона си. Подадох й го разтреперан от прилив на радост, ала тя ми изкрещя:
Строго гледащата служителка: Сакън, по-далеч от мен този смартфон, няма да го пипна - та той е пълен с вируси! Спри се, не ми го поднасяй! Сам прочети проклетото ЕГН-е!
Аз: Тъй ли?! Аз имам даже зелен сертификат, не се плашете толкова! Ваксиниран съм, от наште съм! Няма страшно!
Строго гледащата служителка: Как да няма страшно, страшна пандемия върлува?! Умират стотици хора всеки ден!
Аз: Е, голяма работа като умрем, светът нема да свърши с нас, нали така? - опитах да се пошегувам, а в очите на строго гледащата принципна случителка се прочете съжаление, че е проявила известна човещина. - Пардон, извинявайте, ето Ви ЕГН-то: ...
Служителката го записа и почна строго да гледа в информацията, която й даваше компютъра. След известно време, сбърчила вежди, тя промълви:
Строго гледащата служителка: Няма на това име и на това ЕГН-е никакъв апартамент и никаква партида. Сигурно апартаментът се води на някой друг. Аз още от самото начало имах подозрение, че сте от имотната мафия. Но мен не можете да излъжете. Как не Ви е срам, г-н Грънчаров, да припечелвате по толкова грозен начин?
Аз: Но това е апартамента на баба Марийка, а знаете, че аз от години говоря за нея в предаването. Нищо чудно да се води на името на починалия й съпруг, знам ли? По адреса не може ли да се намери?
Строго гледащата служителка: Казвайте адреса. Заради Вас наруших тази вечер всички закони, проклета да е тази моя човечност, неминуемо ще загазя заради Вас! Правилно са ви опраскали от училището, то такъв учител, дето нарушава всички закони, търпи ли се?!
Аз: Запомнете от мен, госпожо, човещината стои на най-високо място, никакви закони не могат да се сравняват с нея. Ако не сме човеци, ако престанем да сме човеци, за какво са ни тогава законите?!
Строго гледащата служителка: Стоп! До гуша ми дойде от философия! Аз имам и друга работа! Съжалявам много, не мога да Ви помогна. Намерете контролния номер на партидата и елате с нотариално заверено пълномощно! Съжалявам, че се подведох по акъла Ви. Човечност, глупости, аман! И нотариалния акт на апартамента на баба Марийка донеси, че този апартамент стана много съмнителен...
Аз, с последна надеждица: А по адрес не може ли да се намери?!
Всички служителки в офиса, хорово изпищяха в този сюблимен момент: Не може! Стига толкова! Немаме повече нерви да Ви слушаме! Омитайте се най-после и ни оставете да работим спокойно. Че и ние имаме нерви! То не се издържа на дървени философи като Вас!
Станах от стола и с пребити крака се повлякох към изхода. Какво ли ще правя сега? Баба Марийка по никой начин не е запазила квитанция (ток в апартамента й няма от 15-тина години, тя доста години е живяла в него и без ток!).
ДОБАВКА: А елтехникът, който намерих, ми каза пък следното: че не може да провери инсталацията и да работи по поправянето й ако токът не е пуснат; уреди пускането на тока, ми каза той, и едва тогава ще мога да дойда да поправям инсталацията. А сега де, какво да правя? Пак се появи омагьосан кръг, проклетия, не знам какво да правя изобщо, изход не виждам?!
Това беше. Спирам дотук. Приятен ден ви желая!
ДОБАВКА: Понеже ми омръзна да пиша, тук в резюме представям продължението на снощната дискусия: Вдигнах скандал, казах й на служителката, че работи против интереса на компанията, отблъсквайки клиент, който иска да се свърже и да плаща ток, да носи приходи, казах й, че е тъп този бюрократизъм, че е глупаво в частна компания да има такъв бюрократизъм, заплаших, че ще пиша жалба до мениджъра й, и тя знаете ли как реагира? Изсмя ми се, каза ми: прав ви път, пишете до арменския поп ако искате!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
3 коментара:
Ами защото (1) BG не дава никакви доходи, а най-неприятното – (2) не е развита демокрация, само бълват предразсъдъци...
Но редовно гледам "Да хванеш гората" - безброй западняци С ПАРИ харесват свободата на BG, нито и толкова ги интересува какво бърборят политиците ви, защото знаят само елементарен български...
Е това отваря ли ти третото око най-сетне, а, че в BG има нещо, което нямаме на Запад???
Чуй тия западняци какво говорят - щото вътре в BG сме претръпнали от пропаганда и не разбираме какво имаме, и идеализираме кат некакви улави Запада...
Казах ти, куп организации на Запад се борят срещу свирепата диктатура при нас...
А от Австралия
В отговор на:
Добре де, да допуснем, че в Америка и Западна Европа, пък и в Австралия има комунизъм, нека дори да приемем, че този западен, американско-европейско-австралийски комунизъм е значително по-лош от българско-руския комунизъм, но тогава възниква един твърде неприятен за теб (следиш ли ми мисълта, не се разсейвай толкова де, май взе да предчувстваш кой е той, а?!) въпрос: като е така, като западният, американско-европейско-австралийски комунизъм е толкова много по-лош от руско-българския комунизъм, ти защо тогава отиде да живееш и да работиш там, в Америка и в Австралия, ти изоглавен ли си, извратен ли си, тъпанар ли си, кажи де, защо отиде да живееш там, а не се върнеш да живееш тук, при нас, където комунизмът според теб е толкова хубав и приятен?! :-)
Въпреки бездарния стил на изложението, опитите да се изкриви случката и явно съчинените реплики, от разказа става ясно, че общуването е било между добронамерена, разумна, отрудена служителка и дърт хахо с прекалено много свободно време, потребност от развлечения в скучното пъдарско ежедневие и преждевременна старческа деменция.
Другарко оплювачке, вземайки предвид тоталната извратеност на възприятията Ви като образцова комуноидка, благодаря за пороя комплименти, но съм длъжен да Ви известя, че просто немаше нужда да сте толкова разточителна. Но все пак нищо чудно и малко да Ви олекне мъката, що терзае клетата Ви душица...
Публикуване на коментар