От посолството на ОКУПАТОРА гледам, че са много активни последните дни, та да им зададем едни въпросчета, на които българите все още нямаме отговор!
На 9 февруари 2019 г. 21 въпроса бяха зададени (от "Контра Пропаганда") към руския посланик Макаров.
За цели 2 години таваришЧ Макаров не успя, или не посмя, да отговори на нито един от въпросите.
Нека сега отново ги зададем на новия съветски посланик – таваришЧ Митрофанова.
„В рубриката „Питай посланика” задаваме важните за обществото ни въпроси, а именно:
1. Ще признае ли Русия откъде е дошла азбуката и писмеността, която ползва?
2. Ще признае ли Русия за избиването на Волжките Българи и изселването на етническите българи от Крим, които руската пропаганда нарича татари?
3. Ще признае ли Русия за подмолната роля на Граф Игнатиев в съдебния процес срещу Васил Левски, вследствие на което Апостолът на Свободата е осъден на смърт чрез обесване?
4. Кога Русия най-сетне ще ни покаже оригинала на Сан Стефанския мирен договор от 03.03.1878 г., подписан между Османската и Руската Империя, в който българските земи се споменават само като окупирана от Руската Империя територия?
5. Кога Русия ще спре да ни натяква, че ни е освободила безкористно от властта на Османската Империя, след като ни е задължила да си платим 16 милиона златни франка за да откупим свободата си, а също и да платим разходите за войната и за окупацията на Княжество България от руските войски в периода след 1878 г.?
(Поясняваме, че в договорите е дефинирано именно „Окупация”)
6. Кога Русия ще признае факта, че войната с Османската Империя от 1877-1878 г. е водена с цел завоюване на територии и с цел основаване на Задунайска Губерния, а не за да бъдат Българите освобождавани от т.нар. „Турско Робство”?
(Поясняваме, че българите нито сме били роби на някого, нито войната е срещу Турция, предвид че държава с името Турция се появява едва през 1923 г.)
7. Ще признае ли Русия как е насърчила и насъскала Сърбия да нападне Княжество България през есента на 1885 г. заради Съединението на България, което се е случило против волята на руския император?
(Напомняме, че веднага след Съединението Русия изтегля всичките си военни части от Княжество България, като заради този факт армията ни остава без висши офицери и най-старшият ни офицерски чин тогава е капитан, а Сръбско-Българската война става известна като „войната на капитаните”)
8. Ще признае ли Русия за това, че по време на Балканската Война (1912-1913г.) за обединение на България подстрекава Румъния да ни нападне в гръб, вследствие на което България не може да воюва едновременно на три фронта (срещу Сърбия, Гърция и Румъния) и се налага да капитулира, от което следва и първата българска национална катастрофа от 1913 г.?
9. Ще се покае ли Русия за руското военно нашествие в българските земи в Добруджа от 1916 г. и бомбардирането на цивилното население във Варна и Балчик предходната година?
10. Ще признае ли Русия за коварната роля на СССР в планирането, организацията и осъществяването на атентата в църквата Света Неделя, който доказано е най-кървавият терористичен акт в света чак до 2001 г. (АлКайда и Кулите Близнаци в Ню Йорк)?
11. Ще признае ли Русия за водещата роля на СССР в разпалването на Втората Световна Война чрез съюза си с Германия и съвместната им война срещу Полша, както и за последвалото разделяне на територията на Полша между Нацистка Германия и Съветска Русия?
12. Ще признае ли Русия за участието на СССР в организацията, финансирането и контрола на терористичните групи, действащи в мирно време на територията на Царство България в периода 1941-1944 г.?
(Напомняме, че СССР и България не са в състояние на война чак до Септември 1944г. и всички дипломатически канали са работели до тогава)
13. Ще признае ли Русия факта, че през Септември 1944 г. СССР обявява война на Царство България само за да окупира и завладее България и ресурсите ѝ за дълги години напред?
14. Кога най-сетне Русия ще върне откраднатите през 1944 г. държавни архиви на Царство България?
15. Ще признае ли Русия, че под контрола на СССР и в тотален разрез с Търновската конституция през 1944 и 1945 г. е избит елитът на нацията ни, а зверствата и терора на българския комунистически режим, създаден по съветски образец, продължават много след това?
16. Кога Русия ще върне отмъкнатите 32 тона злато от българския държавен златен резерв, взето на съхранение в Москва през 1962 г.?
17. Ще признае ли Русия за зверствата и терора извършени от СССР срещу своя народ и другите покорени от СССР народи през последните 100 г.?
18. Ще спре ли Русия да толерира, подпомага и финансира терористични организации като Хизбула в Близкия Изток?
19. Ще признае ли Русия, че от 2014 г. насам финансира и подпомага сепаратистки и терористични организации в Украйна, абсолютно идентично на действията на СССР срещу Царство България в периода 1941-1944 г.?
20. Ще признае ли Русия за атентата, извършен от руските тайни служби срещу български граждани (сем. Гебреви) с вещество от семейството на Новичок през 2015 г.?
21. Ще признае ли Русия, че провежда открита и провокативна информационна война, чрез проповядване на омраза и лъжи насочени срещу България и ЕС?
(Споделяйте въпросите за да получим и отговорите!!!)“
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Тия въпроси са съвсем добре формулирани, но те трябва да бъдат отправени съвсем официално не на някаква си там таваришч Митрофанова, а директно до самия кагебистки таваришч-император Путин, прочул се по целия свят със своя манталитет на уличен побойник и хулиганин. И ми се чини, че въпросите трябва да са не просто и само от името на мислещите и достойни граждани на България, които милеем за нейната чест, но и от БЪЛГАРСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО, защото не може и не бива да допускаме ИСТИНАТА да е нещо, което не вълнува нашето правителство, нали така?
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар