... Ще започна да Ви отговарям, пък щом се изморя от писането, ще спра, пък след известно време ще продължа по-нататък. От опита си съм разбрал, че ако почна да отлагам писането, може да стане така, че никога повече да не продължа. "Желязото се кове докато е горещо..." Имам книги, по които съм спрял да пиша, те така си стоят недовършени. И едва ли ще дочакат някога довършването си.
И така, уточнихме, че Вие също като мен по принцип нямате нищо против в училищата да се провеждат учебни часове по предмет "сексуално образование". У нас обаче този въпрос е не просто дискусионно, у нас почти масово се смята, че такъв предмет не бива да има. Трябвало да се мълчи по проблемите, свързани ссъс секса, нищо че това са толкова човешки проблеми - и независимо от това, че това са толкова интересни и нужни особено за младите хора теми. У нас се смята, че в училищата трябва да се учи само за неща, които съвсем не интересуват или не вълнуват учениците. У нас е забранено учениците да обсъждат неща, които наистина ги интересуват. Дотам се е стигнало в резултат на господството на насилническата, на комунистическата система на "образУвание"; децата трябвало да станат не такива, каквито сами искат, а трябвало да бъдат такива, каквито обществото (разбирайте: държавата, т.е. бюрократите на власт!) иска; и каквито е изгодно на тях да бъдат. А им е изгодно хората да бъдат покорни, сиреч да бъдат немислещи безлични мижитурки. Това е. От години водя почти сам и самотен страшна борба с тази човеконенавистиническа система на "образУвание". Интерсното е, че не получавам почти никаква подкрепа от обществото, обществото гледа на мен и на моята борба с пълно неразбиране, с говеждо безразличие; а най-поразителното е, че не срещам абсолютно никаква подкрепа и разбиране от страна на дейците на т.н. "образование" у нас, което аз с пълно право наричам ту "НЕобразование", ту "образУвание", вече не зная как да го нарека, но знам едно: че то не е образование. Но да не се отклонявам. Мисълта ми беше, че у нас се смята за "свръхреволюционна" и "хиперлиберална" идеята в училищата на младите да се помага да си съставят една по-състоятелна, богата на смисъл, жизнеусточива, духовно просветлена представа за живота, за свободата и за човека, защото тия проблеми, сексуалните, от сексуалната област, са с фундаментално значение именно за формирането на такава една пълноценно живеща и имаща понятие за себе си личност. У нас това масово не се разбира и затова аз в очите на хората изгледам най-малко странник и "луд човек", да не говорим, че някои открито ме наричат "извратеняк" и "ненормалник"; у нас е норма да си безличен, а да си личност е същинско проклятие. Толкоав по този въпрос.
Говорите как е положението в Америка. Много странно за мен прозвуча твърдението Ви, че обстоятелството, че там всичко зависи от учителя (това са Ваши думи: "... Учителят има почти пълната свобода да определя как точно да преподава предмета си..."), за мен това е съвсем нормално, даже бих настоял тази свобода да бъде не почти, а цялостна, пълна. Работата обаче отива по дяволите когато се признае другото нещо, което наистина е обезпокоително, Вие го изразявате така: "... преобладават силно ляво политизирани, либерални или по тукашните термини "демократи"-учители, предимно жени...). У нас, прочее, е абсолютно същото, у нас също е същинска рядкост учителите да са носители на един неляв манталитет; та как това да е възможно, като самата система у нас е лява, де факто съвсем недекомунизирана?! За мен е непонятно как в Америка се е стигнало до това плачевно положение. Но ето тук възникват няколко важни за обсъждане проблеми.
Първо, когато учителят-учителката е с лява политическа ориентация, нима в Америка не се приема за аксиома, че той няма право да налага своята лична политическа пристрастност върху преподаването? Е, разбира се, това е трудно постижимо, но дори и у нас се смята, че той като учител, в позицията на учител, трябва "да се абстрахира" от личните си убеждения - и да следва "научната" и "обективната", "общоприемливата" позиция по изучаваните проблеми. Защото в условията дори на смяхната, неистинска демокрация, каквато е нашата, е съвсем възможно да се намери странен родител (като мен, примерно, щото аз съм и родител и като такъв съм се изявявал крайно нетипично!), който да каже и то съвсем публично: на какво основание ти, драги г-н или госпожо учителю-учителко, си позволяваш да мътиш главата на моето дете със своите леви тъпотии и глупости?! Нима учителите дори и в Америка не усещат такава една грозяща ги във всеки миг опасност? Или дори и в Америка левичарите (комунистите!) са достигнали до пълна хегемония и точно като у нас са се напълно разпасали, разгащили и самозабравили, нима е възможно това, нима там, като развита демокрация, съвсем няма нормални хора, които да им помогнат да се освестят, да се освободят от субективната си вманиаченост?! Та нали това все пак са учители, моля Ви се?! Аз лично смятам, че склонните да се разпищолват учителки и учители, да имат много здраве от мен, но в Америка, пък и у нас (стига да бяхме страна с повече нормални, сиреч човечни хора и личности!) биха се доста позамислили като им се ще да дърдодят своите чисто леви простотии и глупости. Да, но нормалните хора и личности не трябва да мълчат, нали така излиза? Ако мълчат, ако не смеят да се обядят, левите ще се разпищолват, нали така? нещо повече, в един момент ще почнат да се гаврят над нас. Кой е виновен за пълното им разищолване ли? Ние, разбира се, сме виновните - тия, които мълчим, които им позволяваме да се разщолват и разгащват, които се страхуваме да излезем с твърдата си позиция публично, открито и пр. Това е положението. Като сме допуснали това пачевно положение, немаме и право след това да се оплакваме. А всеки човек може да направим много по посока на ограничаване на разпищолването на левите тъпанари. Стига да опита и стига да е мъж.
В часовете по английски език лявоориентираните, комплексирани и тъпи многоучени американски даскалички задължавали учениците-гимназисти да четат и дори да "изучават" ето какви книги, пак ще се наложи да Ви цитирам: "... се "изучават" книги (съвременни такива, някои от тях излезли от няма и година и вече се "изучават"), в които плътските страсти на (обикновено също ученици главни герои) младежите са основна тематика...") Добре де, учениците трябвало да четат и да казват как са възприели тия прочетени неща. Ако книгите, които четат, са литература (заслужават това име!), има смисъл да се четат и обсъждат такива книги (стига това да е в часовете по сексуално обучение!). Но в часовете по литература такива книги могат да се четат само ако имат високо литературни качества, ако нямат, тогава въпросната учителка или въпросната програма по литуратура би могла с пълно основание да бъде атакувана в сътоветния училищен или квартален образователен борд или както там се нарича. Както пречи това да бъде направено? И нима то не се прави в Америка? Ако е така, значи американците също са се отказали от демокрацията - защото родителите имат пълното право да изискват на техните деца да се осигурява напълно добро, качествено, афективно образование. Ако това не е така, виновни са тъкмо родителите, които мълчат и се примиряват. А трябва да се борят това нещо да се промени. Имат пълното право, особено когато са прави, когато имат основателни възражения, да ги огласят, ако трябва да идат да протестират, да въвлекат медиите, все ще се намери медия в този или онзи град, щат и пр. на Америка, която да се съгласи да им даде трибуна. Мисля, че общо взето този е и нелекият път за запазването и разширяването на демокрацията - не само в Америка, но и в клети страни като нашата, от която Вие, така или иначе, сте избягал съвсем неслучайно, нали така? (Ще ми бъде крайно интересно да прочета защо се премистихте да живеете в Америка? - приемете това като мой настойчив въпрос към Вас, интересно ми е просто.)
Продължавам натам. Вие сте попаднал на такава книга, която се "учи" в американско училище. И си казвате мнението или възприятието, пак по принуда ще цитирам: "... Цинизми, грозни думи, чиито еквиваленти на Български език добре познаваме. Подробни описания на сексуални сцени, до най-малката подробност. Възпитанието ми не ми позволява да използвам думи, които съдържа въпросната книга. И на другия ден, ученика трябва да говори какво научи. ...) Тук вече се открива гомяло поле за дебат. Вие така сте възприел тези неща. Нима не допускате, че някои от учениците ще ги възприемат като Вас, по аналогичен начин? И това ще им повлияе не просто "развращаващо", напротив, може да активира нравствените сили на младия човек (стига да е възпитан в семейството си по подобаващия начин!) - и такива младежи ще встъпят в разгорещен дебат с ония младежи и девойки, които не са възприели нещата като тях? Тъй че от педагогическа гледна точка четенето на такива книги не е непременно вредно и единствено грозно, може да се оцени като провокация за дискусия, за дебати. И това непременно помага за изработването у всеки млад човек на своя собствена и основателна позиция. Развива мисленето и пр. Уменията за дебатиране не в по-малка степен. (Аз имам подобни казуси, който съм описвал в моята практика като учител, примерно когато съм прожектирал на учениците си филми на Фелини примерно, със "провокиращи сексуални сцени" и пр., между другото това доведе и до изгонването ми от образованието през последните години; но сега да не се отклонявам в тази посока.)
По-нататък. Според Вас младите в Америка ставали "цинични", тоест почвали да говорят мръснишки думи, в Америка и в други напреднали западни общества, като скандинавските например, тече процес, който Ви енаричате "сексуализация". И това го оценявате като, пак цитирам: "... животинските изблици стават все по-явни ..." Не зная доколко сте внимавал като говорих в клипчето, но аз там застъпих обратната теза: когато се говори за секс (независи от използвания език!) това, въпреки всички рискове, помага да младите да си изградят що-годе култивирана представа "за тия", за сексуалните неща, но когато едно пуританско, а всъщност лицемерно МОРАЛИЗАТОРСКИ настроено общество заставя младите да мълчат по тия проблеми, тогава именно сме застрашени от "ТИРАНИЯТА НА ЖИВОТИНСКОТО", т.е. на дивото, на варварското, тоест, по нашенски казано, хората, като подивяват и се вживотняват, всъщност се ОПРОСТАЧВАТ. Затова е нас простащината е така напреднала: защото на младите е фактичски забранено да говорят за секс - въпреки че, като постоянно "мислят" за секс (а няма кому да кажат или да обсъдят какво "мислят", т.е. какво ги терзае!), тогава за тях сексът именно става нещо мръснишко, грозно, цинично - и по тази причина тяхното позакъсняло говорене за секса става именно такова! (Все пак, нека да вземем предвид, че Вие сте се "образУвал" в България, а не някъде другаде, това, безспорно, Ви се е опразило - дали това, че сте така фрапиран от американската десйтвителност не се дължи тъкмо на този факт?) Тъй че за мен ГОВОРЕНЕТО ЗА СЕКС винаги е благотворно, то пречи за ВЖИВОТНЯВАНЕТО и ОПРОСТАЧВАНЕТО на младите, спомага за придаването на някакво по-култивирано, бих си позволил да кажа дори ЧОВЕШКО ОБЛАГОРОДЕНО отношение към секса, което е предпоставка за по-късното ПЪЛНОЦЕННО ПРЕЖИВЯВАНЕ, пълноценното наслаждение от изявите на собствената сексуалност. Прочее, моето убеждение е, че и американците, и шведите, и норвежците може да правят некои "противни" и "неправилни" в нашата, в българската оптика неща, но това са все пак народи, които са доста по-напреднали в движението си по ПЪТИЩАТА НА СВОБОДАТА (философът Сартр има такава книга, има книга с такова заглавие, ако я прочетете, ще спчелите, там също има "гнусни" описания на сексуални сцени и преживелици, които комунистите навремето ни забраняваха не само да четем, не само да говорим, опази Боже, за тях, но и дори да мислим за тях: за да не се развращаваме; комунистите бяха "много нравствени", нищо че бяха потънали в най-гнусен и просташки разврат, има филм, български, "Маргарит и Маргарита", гледайте го ако не сте го гледам досега!) и по тази причина не бива да бъдем прекалено критични или нихилистични към това, което те правят, напротив, трябва да се учим от тях. По причина на това, че те с ПОСТИЖЕНИЯТА си са доказали, че вървенето по въпросните пътища на свободата е БЛАГОДАТНО в крайна сметка. Толкова по този пункт.
Казвате, че и други имали възприятие като Вашето, но се боели да го изявяват, щото, ако го направели, пак се налага да цитирам: "... мигновено стават обект на нападения от завладялата образованието тук лява вихрушка ...". Е, щом нормалните хора се въздържат от борба и съпротива срещу въпросната "лява вихрушка" (поздравявам Ви за термина!), нямат след това и право да се оплакват от пораженията на въпросната "вихрушка".
Следващият момент е, както сам го обозначавате, този, пак ще се наложи да цитирам: "... Виждате как от сексуалност преминах към раса - това са единствените две теми, които преобладават в съвременното американско училище...". И тук моят принцип е този: които са несъгласни с въпросната лява хегемония в образованието, не трябва да мълчат, а трябва да се борят. Слушам, че в Америка вече махат паметници на "бели робовладелци", сиреч, комунизмът там е доста напреднал, щом е постигнал тия идиотщини. (У нас още не можем да махнем монументите на окупационната червена армия, пловдивският Альоша също продължава да грози небето над хилядолетния ни град!) Явно на американците ще им се наложи да влязат в още по-жестока битка с комунизма (блудстваш под формата на "лява политическа коректност" и прочие!), не мога обаче да приема, че в Америка нормално (сиреч ПРАВО, иначе казано ДЯСНО!) мислещите американци са малцинство, напротив, смятам, че те са предостатъчно силни - стига да не допускат техни водачи да са смешници като Тръмп.
Спирам дотук, защото се изморих да пиша. Ще се постарая да продължа след това като почна от мястото, докъдето стигнах сега.
Приятна вечер! (Ще се радвам да сте доволен от този компромис, който постигнахме: тук-там да цитирам писмата Ви, нали това не Ви дразни?)
С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар