Дали да не поискаме владиката Николай да провъзгласи баба Марийка за мъченица на вашето бездушие - и на вашата безчовечност?

Снощи отидох да видя как е баба Марийка, която обитава своя негоден за обитаване апартамент в грамадния блок на ул. Копривщица 15 в кв. Смирненски на тъй културния, цивилизован и хуманен град Пловдив. Интересуваше ме има ли някаква промяна в положението й след моите почти всекидневни апели да покажем човещината си и да й помогнем. Защото тя живее в ужасни условия: студ (счупени стъкла на прозорците, живее на 12-ия етаж!), в апартамента също така няма ток и вода, а тя е на 89 години! Апелирах всеки ден в дните преди Рождество Христово, в дните на предрождественския пост, даже на владиката писах, надявах се било човек, било институция да откликне, да помогне с нещичко. Ефектът знаете ли какъв е? НИКАКЪВ! Явно българинът има яко волско сърце, което не може да се трогне от нищо...

Пардон, ефектът от моите апели не е съвсем никакъв. Има известен ефект, не знам дали подозирате какъв е той? Ето какъв е: моя милост е обявен за... мошеник и измамник, който иска да заграби апартамента на бабата, затова именно и си прави този "пиар", а пък също така, моля ви се, съм ходел при бабата за да й прибирам пенсията, представяте ли си що за урод може да си помисли такова нещо?! Майната им де (не само един човек си мисли така, нали, вие също нима не си го помислювате?!), но ето какво заварих при бабата.

Пак АБСОЛЮТНО НИКОЙ не се е отбил при нея, имам предвид съсед-самарянин (в блока живеят не по-малко от 200 човека!), никой не се е сетил даже, че щом бабата нема вода, значи е нужно да й занесе поне една кофа вода, с оглед да си почисти нужника! Да, толкова са ентелегентни нейните съседи, че вероятно си мислят, че баба Марийка, понеже е вече много стара, нема никакви физиологични процеси (сигур тя... фотосинтезира, щот почти и не яде вече!) - и по тази причина нема никаква нужда и от вода, нали така, виждате ли колко много е напреднала ентелегентността на съседите-самаряни на баба Марийка?! Бабата също така не се нуждае нито от топлина, нито от светлина, ерго, нищо не пречи да си живее като... къртица, свряна в дупката, нали правилно сфащам мислите ви, драги тъй хуманни съседи-самаряни, дето живеете на същия адрес? И тъй, никой не се е отбил при бабата, ако не броим съседа-самарянин, който преди няколко седмици разби вратата й и нахлу с огромна тояга за да се кара на бабата и, предпалагаме, да я напердаши, щот дъждът бил намокрил скъпоценния му таван - и й изкара акъла. Само той изобщо е показал с нещо, че е забелязал, че бабата се е върнала - щото тя 4-години беше изгонена от същите тия съседи-самаряни и дълго време спа на улицата, на плочките на тротоара, те и тогава изобщо не се трогнаха за нея, та сега ли ще се покажат с нещо, че са се трогнали?! Те явно имат съвсем широко скроени души, които моите тъй тесни и бедни представи за ЧОВЕШКОТО не могат да обфанат и вместят в себе си...

Както и да е, да не философствам много, че с тия мои философии нищо чудно да си изкарам... пердаха (между другото преди време съседите-самаряни на баба Марийка официално ме заплашиха, че щели да ме дадат под съд защото съм я бил подстрекавал тя да продължава да ги... тормози, а тя ги тормози просто защото е жива, просто защото още не е умряла, та да ги отърве от присъствието си: нали правилно излагам мислите ви, драги съседи-самаряни?!). И тъй, натоварен с две големи туби вода (които докарах с колата си от квартал Тракия, където живея), с една торбичка, в която имаше хляб и пластмасова кутия с мусака, която моята съпруга пращаше на бабата да похапне, аз благополучно пристигнах в апартамента на баба Марийка, похлопах, тя ми отвори; и ми каза, че АБСОЛЮТНО НИКОЙ за изминалото време (10-тина дена!) не я посетил; от социалните служби, естествено, не са я посетили, нищо, че групата на небезразличните граждани им писа дълго-предълго обръщение, с оглед поне малко да ги трогне; не и не, и те като вас имат явно бетонни биволски сърца.

Поседях при баба Марийка, а тя ми разказа злочестините си. Какво точно си говорихме, какво тя ми разказа сега няма да ви обяснявам. Предимно тя говореше, а аз слушах близо половин час. Докато се стъмни и стаята не се превърна в нещо като пещера, като тъмница, като дупка на къртица. (Няма ток, само Бог знае как ще успея да реша тоз толкова сложен бюрократичен проблем да уредя пускането на тока в апартамента й - при положение, че бабата няма никакви документи, всичко си е загубила; или са го изяли мишките и хлебарките!) Ще ви кажа обаче какви мисли ме овладяха докато слушах разказа на бабата, която общо взето живее в един твърде фантастичен свят, вярно, на такава възраст е, че това й е простено; да подхвърля само ето това, за да сфанете за какво става дума: баба Марийка ми съобщи новината, че самият... Бойко Борисов, който, видите ли, бил пръв приятел на нейния син, а пък синът й бил... генерал, да, бил с генералски чин, та значи самият Бойко Борисов бил пожелал, с оглед да заграби апартамента й, да се... ожени за нея, именно за баба Марийка да се ожени, и това, представяте ли си, вече било станало, синът й генерал уредил нещата, венчал Бойко за Марийка при някакъв продажен поп, венчевката станала тия дни, сега бабата всеки ден чака Бойко Борисов да пристигне с лимузината си за да заведе булката на сватбено околосветско пътешествие; не се майтапя, не си и измислям, ето това събитие в общи линии ми разказа бабата, да ме прощава, че й издавам тъй съкровената тайна; между другото, ако не знаете, синът на бабата пък е женен за самата... Херо Мустафа, да, за американската посланичка е женен, май и това не знаехте?!). Пак се отклоних, простете, но ето сега мислите, които пък овладяха мен - докато слушах тъжните фантастасмагории на тъй злочестата баба Марийка.

Да, тя е луда, наистина се влошава състоянието на бабата с всеки изминал ден, нищо че тя има диагноза от Центъра за психично здраве, който удостовери, че тя била в "перфектно здраве", немала никакви отклонения и пр., била здрава като кремък в психично отношение! Бабата е очевидно луда, тъжно ми е да пиша това за приятелката си (тя ме чувства като единствен приятел, аз нея също!), но това е самата истина. Но на нейните 89 години тя има удивително добро здраве, което е СЪЩИНСКО ЧУДО, предвид обстоятелствата, в които живее особено в последните 5 години (а и в предишните 25, в които е общувала предимно с котките, а не с човеци - щот човеците са я отритнали!). Да, чудо е това, че баба Марийка е изобщо жива, друг човек на нейно място отдавна би умрял, а ето, тя е жива, при това ходи без бастун, удивително жизнеспособна е за годините си, вярно, не може да вдигне туба с вода за да си сипе в толетната, но здравето й е направо ЧУДЕСНО! Добре де, как е възможно такова едно ЧУДО без Божията намеса, не е възможно, нали така? (Друг човек при "хигиената" на баба Марийка ще умре за няколко дена, ще се зарази и ще пукне, а на нея нищо й няма!) Значи самият факт, че баба Марийка при тия условия и обстоятелства е изобщо жива, е ЧУДО, е непоклатимо свидетелство, че самият Бог се грижи за нея, щом вий, човеците, се правите на изоглавени и нищичко не правите за да й помогнете! (Да не броим мен, щото аз очевидно също съм луд като бабата, нали знаете, краставите магарета през 10 баира се намират, лудите също се намират!)

Добре де, самият Бог вместо вас се грижи за една луда стара жена, защо ли го прави, а, как мислите, защо ли Бог прави нужното баба Марийка все още да живее в тия отвратителни условия, в които никой друг не би издържал и седмица?! Явно Бог прави всичкото това, прави същинско ЧУДО с оглед щото иска нещичко да ни каже или покаже чрез случая или казуса на баба Марийка? Да, чудото става пред очите ви, а вие се правите на изоглавени и нищичко не проумявате, така ли, драги мои съвременни и високотехнологични умници?! Какво друго трябва да направи тъй великодушният и милостив Бог, че да разберете нещичко?! Требва едно земетресение ли да ви прати, че да се усетите поне малко? Кажете де, аз само питам, вий отговаряйте, нали сте големи умници и тарикати?!

Баба Марийка е същинска мъченица, няма да я наричам праведница, нито пък светица, опазил ме Бог, но мъченица мога да я нарека, нали така, правилно ли разсъждавам? Бог й помага и прави чудо пред очите ни, щото според природните и хигиенните закони баба Марийка отдавна трябваше да е умряла - и съседите й самаряни да си бяха отдъхнали от нея, предполагам, три дни и три нощи ще танцуват казачок от радост когато баба Марийка умре, нали правилно разсъждавам, има ли логика в думите ми, скъпи съседи-самаряни и вий, тарикатстващи читатели, дето пръстчето не си мръдвате нещичко да сторите и да помогнете на баба Марийка?

Добре де, но ний сме толкова изоглавени, че нищичко не проумяваме и не разбираме, нищо че пред очите ни самият Бог прави чудо, равностойно на чудото, да речем, със съживяването на умрелия Лазар, който е представен в Светото Евангелие! Разбира се, немаме и попове или свещеници, които да ни изтълкуват Божието чудо, вие примерно как си представяте владиката Николай да дойде и да се поклони пред баба Марийка - и да я провъзгласи за мъченица на вярата?! И за мъченица на хорското бездушие да я провъзгласи, способен ли е на такова чудо нашият тъй умен тарикат, какъвто е владиката ни?! Аз лично Николай, облечен в копринени раса и в златоткани владишки одеяния не мога да си го представя да влезе в прогнилия апартамент на баба Марийка Смърдящата, да й се поклони до земята, да я погали по немитата от години глава, да я провъзгласи за мъченица на вашето бездушие, нима такова нещо великият Николай може някога да направи?! Или дори дали може да си го представи той, а? Или в неговите представи единствено... Георги Гергов заслужава да бъде провъзгласен за... светец, щото... знаете защо, да не казвам и това, щото нищо чудно да дойда мутри и да ме прибият най-сетне, а и да ми затворят устата, да ми пречупят и пръстите, та да не мога да пиша вече. И езика требва да ми отрежат, за да не говоря...

Спирам дотук. Нямам сили повече да пиша. Изписах се. Ще взема и аз да онемея, та да се рахатлатисате - щот с моите писания ви преча да се радвате на живота, нали така, нали правилно разсъждавам? Онемея ли аз, тогава и Бог сигурно ще загуби всека надежда да ви повлияе поне малко, щот и самия факт, че идиот като мен ви пише за баба Марийка всеки ден, нищо чудно да е предопределен пак от Него, знам ли, аз вече нищо не знам, ще взема да онемея и аз, щото от говоренето и от писането ми има ли некаква полза?! Нема, разбира се, не мога аз да направя това, що не е очевидно по силите и на самия Бог, вие сте изцяло безнадежден случай, нали така?

Хубав да ви е денят! И майната ви най-после! Аман от вас! Чупете си главите, щом не щете поне малко да се промените...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се,  че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo