Разсъждавам по поставения в заглавието въпрос, обосновавам разбирането си за това каква следва да е тази роля и защо тя е толкова съдбовно важна и незаменима с нищо друго. Ще се радвам да се вслушате в това, което казвам, ще се радвам да ме разберете и дори подкрепите; идеята ми е да успеем да спомогнем за това щото философите (интелектуалците) у нас да започнат да си вършат работата, да си изпълняват ролята и мисията.
Толкова тук, останалото - в клипчето.
Приятно слушане, приятни размисли, вдъхновени дискусии ви желая! До скоро!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
6 коментара:
Защото ако философите правят това което трябва да правят, ще останат без пари. За новите, добри идеи трябва време и разговори да проникнат в съзнанието на хората.
Затова ли наште философи общо взето почти изцяло не си изпълняват функцията, задачата и мисията - за да имат парички? :-) Но погледнато от таз гледна точка не възниква ли още по-неприятен тям въпрос: що за философи са тия въпросните лица щом като за тях ПАРИЧКИТЕ (милите!) са най-важното, заради което те са готови да потъпчат всичко, включително и своята роля, задача и мисия (която пък изобщо и именно и оправдава съществуването им!)?!?!?
Философията и образованието трябва да са като хоби. Да са личен избор и интерес, а не някакво задължение или принуда.
За съжаление и философите са хора и имат прости материални нужди, някой от тях хич не скромни. Малко са тези които биха се отдали на душевен или аскетичен живот.
За да образоват и философстват със стадото хора, трябва и да се облекат и в тяхна кожа и да са материалисти. Поне за да привлекат вниманието. Поне такъв пример дават западни философи.
Хоби в смисъл на свобода, непринуденост - да, така е. Но философията има огромно смислозадаващо жизненоважно значение за човешкия живот. Затова философите носят тежка и висока отговорност. Дълг. Да дезертират е позор...
Зашо философите да трябва да са материалисти?! Тъкмо щото са материалисти не си изпълняват дълга. Кариерата и парите са им цел. А обществото е недъгаво в духовно отношение и агонизира заради тях.
Публикуване на коментар