Уважаеми учители, много от вас следят това, което пиша на стената си. Току-що се връщаме с моето семейство от филма Петя на моята Петя. Искам да ви кажа, че филма не е за Петя. Величието на онази Петя, едва ли може да бъде пресъздадено. Филмът е за тихия ужас на нашата образователна система; за бюрокрацията; за некадърниците, които лижат задници; за... за функционалната неграмотност на администрацията, която толерира бездарните и неспособните; за хората, които извличат самочуствие от мачкането на... ученици, защото "Няма по-голямо безсилие от това да обявиш война на дете".
Не пропускайте филма! Малко са тези, чиито могат да издигнат глас във време като настоящето, а още по-малко са онези, които биха дали пари, за да създадат един толкова актуален и крещящ филм. Поздравления към целия екип създал филма! (Yavor Rusinov, споделено от Явор Ганчев и Райчо Радев)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
1 коментар:
Аз съм учителка. Почти същото казах, когато излязох от залата. Бях там с 10 от моите ученици. Само малко обърнах монетата - след като излязохме навън, на студа и децата имаха въпроси относно филма, не им се тръгваше още - аз им казах, филмът не е толкова за поетесата Петя Дубарова. Той е за непримиростта. За това, че хора като двете Пети са изключително ценни в нашето общество. Защото те може да са крайни, но без тях няма развитие. Ако ги нямаше Петите, щяхме всички да бъдем сиви, безлични, застинали като блато. Ужасът не е само в образователната ни система, но прав е човекът, че всичко започва от там. Там убиваме Петите в зародиш.
Продължих да го мисля този филм и вечерта, преди да заспя и на другия ден. Отново коментирахме в училище. Направен е изключително фино и професионално. Всяка картинка от екрана, всяка нота и реплика си имаха символично значение. Браво!
Milena Dimitrova
Публикуване на коментар