Колко войни води "освободителката" Русия срещу българите в нашата история?

 

Русия води 18 войни срещу волжките и дунавските българи преди 1877 г. – за сведение на Митрофанова и нейните мутрофенове у нас

02.02.2022 от Иво Инджев

Ние никога никого не сме нападали. Винаги са ни нападали нас. И винаги са си получавали заслуженото. (Сергей Лавров, министър на външните работи на Русия)

... Мисълта ми е, че щом ще гледаме към 19 век, защо да не надникнем към историята руските войни изобщо. Още повече, че тази история буквално започва със сблъсъци с българите. Данните са от руската Уикипедия. Може да не е много професионално от гледна точка на чистата историческа наука позоваването на Уикипедия, но тъй като тя със сигурност не е писана от “бандеровци” и прочее “русофоби”, а без съмнение е съставена от руснаци.

По отношение на волжките българи тази руска статистика не признава нито едно поражение за московците, допускайки най-много в няколко от войните нещо като равенство в резултата до развръзката с пълното геноцидно унищожаване на остатъците от Волжка България от Иван Грозни през 1552 година.

Ето в резюме, какво пише по тези въпроси в руската Уикипедия. Намесата ми в преразказа е минимална. Фактите, както се вижда от оригинала, са изцяло “сделани” в Русия:

1. Първата документирана война, определяна като руска, е походът на Дир и Асколд срещу Константинопол през 860 година. Това, което не пише в руската Уикипедия, е че двамата братя се опитали да преминат през българските земи, но били прогонени със сила. Първа руска война и първи сблъсък между българи и руси!

2. Седмата война на русите също е свързана с България – този път фатално, защото води до изчезването на България от картата за повече от 160 години, погълната от Византия с руска помощ. По руските стандарти войната се определя като “руско-византийска”. Започва като поход на подкупения от ромеите княз Светослав срещу царството на Петър. След като варваринът разорил ударената в гръб България и имал намерение да остане за дълго на Балканите, неговите ромейски спонсори го прогонили и пред 971 г. си присвоили българските земи чак до въстанието на Петър и Асен (1185-1187 г.). 

3. Деветата в класацията руска война е начало на серията от войни срещу волжките българи. Походът на княз Владимир Святославович през 985 г. завършва победно и с подписване на “вечен мир”. Той трае до 1120 година, когато срещу волжките българи тръгва Юрий Долгоруки, основателят на Москва, увековечен в това качество с паметник в днешната руска столица, както и на герба на Москва. Според руската Уикипедия не е ясно кой е победил в тази руско-българска война.

4. Веднага следва под номер 10 следващата руска война- също срещу волжките българи, явно най-големия враг на тогавашния “руския свят”. Под командването на Андрей Боголюбски са превзети и изгорени 4 български града. “Победа”, гласи руската хроника, поради което явно няма нов договор с българите за “вечен мир”. (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ в блога на Иво Инджев)

Список войн и вооружённых конфликтов России

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo