Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

неделя, 6 февруари 2022 г.

Кога и как дори и нАуката става терорист и масов убиец?


ТРОФИМ ЛИСЕНКО, който уби повече хора от всеки друг учен в историята

... Макар да е млада научна област, генетиката напредва бързо през 1910-те и 20-те години; първата Нобелова награда в областта на генетиката е присъдена през 1933 г. По това време генетиката набляга на фиксираните черти: растенията и животните имат стабилни характеристики, кодирани като гени, които предават на потомството си.

Лисенко е биолог, но смята тези идеи за реакционни и зли, тъй като гледа на тях като на засилване на статуквото и отричане на всякаква способност за промяна. Той всъщност отрича съществуването на гени, защото не му харесва идеята за каквато и да било предопределеност.

Лисенко пропагандира класическата марксистката идея, че единствено околната среда оформя хората, растенията и животните. Поставете ги в правилната обстановка и ги изложете на правилните стимули, и можете да ги преработите както си искате.

За тази цел Лисенко започва да „възпитава“ съветските култури да поникват по различно време на годината, като ги накисва във замразяваща вода, наред с други странни практики. Той твърди, че бъдещите поколения култури ще запомнят тези екологични сигнали и ще наследят полезните черти.

В края на 20-те и началото на 30-те години Йосиф Сталин – с научната подкрепа на Лисенко – създава катастрофална схема за „модернизиране“ на съветското земеделие, принуждавайки милиони хора да се присъединят към колективни държавни ферми. 

Резултатът е, ужасяващ по мащабите си, масов глад. Сталин обаче отказа да промени курса и нарежда на Лисенко да отстрани бедствието с методи, основани на неговите радикални, нови идеи. Например, Лисенко принуждава фермерите да засаждат семената много близо едно до друго, тъй като според неговия „закон за живота на видовете“ растенията от една и съща „класа“ никога не се съревновават помежду си. Той вярва, че колкото по-дълбоко се оре полето, толкова по-дълбоко ще растат корените на растението, увеличавайки добива. В резултат на това на фермерите бива наредено да изорат ниви с дълбочина пет фута. Това освен че изисква огромни усилия, няма и положителен ефект върху добивите. Освен всичко друго, Лисенко забранява използването на торове и пестициди.

Пшеница, ръж, картофи, цвекло – почти всичко, отглеждано по методите на Лисенко, умира или изгнива.

Сталин носи вината за глада, отнел живота на най-малко 7 милиона души, но практиките на Лисенко причиняват недостиг на храна и по други места. Съветските съюзници също си патят от великите му научни открития. Комунистически Китай възприема неговите методи в края на 50-те години и понася още по-голям глад. 

През 1958 г. Мао решава да последва научните му постижения, в резултат – селяните в Китай стигат до там да ядат дървесна кора и птичи тор, а понякога и по някой член на семейството си. Около 15 милиона човека умират от глад.

Тъй като се радва на подкрепата на Сталин, неуспехите на Лисенко по никакъв начин не намаляват властта му в Съветския съюз. Портретът му виси в научните институти навсякъде и всеки път, когато държи реч, духов оркестър свири и хор пее песен, написана в негова чест.

Естествено, бруталните му възгледи предизвикват сериозен отпор сред научната общност. Но той обяснява този отпор като „противодействие на привържениците на буржоазната генетика“. 

С подкрепата от висшето партийно ръководство, редица противници на възгледите на Лисенко (около 3000 учени)са преследвани, уволнявани, много от тях – изпратени в затвори, лагери или психиатрични клиники, като голяма част от тях умират.

В негова чест, грубото налагане на определени възгледи в науката днес се означава като „лисенковщина“. 

... В крайна сметка, общият брой на жертвите на лисенковите „научни достижения“ се изчислява на около 20-30 000 000 души. ...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...





Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

2 коментара:

Анонимен каза...

Лисенко не е "науката", Грынчарав! Никой човек не е науката. Панимайш ли, чоджум? :-) :-)

Ангел Грънчаров каза...

Другарко, мерси за уведомлението, тъй ценно за мен. :-) Не знаех, че Лисенко не е науката, добре че ми казАхте! :-) Апропо, по тази именно същата логика съм длъжен да Ви уведомя, че водата е мокра, а пък огънят - горещ... :-)