От известно време аз, философът, съм принуден да работя (някак все пак трябва да добивам някакви, пък дори и минимални, средства за съществуване!) като нощен пазач (след като мутресите, властващи в образУванието, ме опраскаха и изгониха от училището, в което съм работил общо повече от три десетилетия!). В тази връзка искам да каже нещичко, мисля, че е важно:
Нощният пазач има възможността цяла нощ да се наслаждава на звездното небе, да се удивлява на безкрайните космически простори - и да прославя величието на Твореца, който е създал тази чудесия!
Тия неописуемо вълнуващи нощи, в които се радвам на тъй грандиозното нощно небе, ми бяха подарени от тъпанарите, които ме опраскаха и изгониха от образУванието - и така ми направиха безценен подарък. Всяка нощ, вперил поглед в зведното небе, аз се въодушевявам така, че в душата ми се раждат не по-малко грандиозни идеи или мисли, благодарение на които аз един ден ще напиша своите последни гениални творения.
Тъй че съм много благодарен, че въпросните властващи в образованието тъпанари ми подариха този прескъп, направо скъпоценен дар...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
7 коментара:
Западът победи Изтока заради образованието. Едните произвеждаха истински хора, специалисти и учени, а другите...вижте само другаря Грънчаров, с диплома от Ленинград. Другарят така и не разбра, че неговото съветско образУвание не е на нивото на модерният свят. Капиталистическата система не търпи некадърници.
Другарката признава само дипломите от рабфак - като нейната. :-) И от милиционерското училище - като дипломата на съпруга й. :-) Другарко, плачете си колкото искате, че съм завършил елитен световен университет, но плачете ако обичате в стихове, та белким душевната Ви мъка понамалей някога...
Време е да се анулират на територията на европейска България всички дипломи, получени в СССР. В това число, разбира се, и тази на другаря Грънчаров. На него в Ленинград са му преподавали марксизъм-ленинизъм и история на КПСС. Да си извади червената книжка изпод дюшека, дипломата от Ленинград и да емигрира в Русия. Ще му намерят някаква работа в мАсква или Питърсбърг.
Аз ви се изненадвам и се учудвам на вашата самонадеяност, със съветско образование, независимо от всичките написани книги, които са плод на графомания, вие да имате претенцията да сте философ по-голям от Аристотел, да наричате вашите читатели в блога простаци, тъпаци и т.н. Липсват ви първите седем години, липсват ви.
Другарко, на "антикомунизъм" ли Ви изби теперь? :-) Недейте така, ще обидите партията си, съставена все от комуноиди като Вас самата! :-)
Другарко, а Вашите ненаписани книги за какво свидетелстват, а? :-)
Две титанични мъки имате, другарко: моята диплома от престижен световен университет и моите книги. Другарко, кажете как да Ви облекча мъката? Искате ли да напиша книга и да Ви туря там името като съавторка? Искате ли да ксерокопирам дипломата си и да туря в нея Вашето име? Това ще помогне ли душевната мъка, която изгаря сърцето Ви, да понамалее малко?
Дано успехите ви като пазач да са по-големи от тези на философ и даскал. Айде, със здраве.
Благодаря, другарко, за тъй милото Ви пожелание! :-) Дай Боже да е точно така, както казвате. Прочее, радвам се, че вече не ми завиждате толкова за сегашната ми служба. Дано сте вече станАла и Вие пазачка, с надежда някога, поради вдъхновенията от съзерзанието на звездното небе, да пропишете, а и, знае ли се, да станете най-после и философка? :-) Та да се освободите най-сетне от завистта, която гори душата Ви така жестоко... аз пък туй Ви пожелавам!
Публикуване на коментар