Дали и философите, провъзгласени за велики, понякога не дърдорят пълни глупости?

Жан-Пол Сартр (Jean-Paul Sartre, 1905 — 1980) е френски писател и философ. Отличен е с Нобелова награда за литература през 1964 г. 

 ● Адът - това са другите. L'enfer, c'est les autres. (от пиесата "При закрити врати") 

 ● "Аз съм свободен" - до този извод обикновено достигат или глупаците, или хората, които губят смисъла на живота си. Това е ситуация, при която всичко смислено е рухнало и нищо смислено не се ражда. 

 ● Аз винаги мога да избирам, но аз съм длъжен да знам, че даже в този случай, когато аз нищо не избирам, аз самият все така избирам. 

 ● Аз не вярвам в Бог, неговото съществуване е опровергано от науката. Но в лагера за военнопленници се научих да вярвам в хората. 

 ● Аз не мисля, че съм просто продукт на случайността, че съм само една частица прах във Вселената; аз чувствам, че съм някой, който е бил очакван, създаден, планиран. Накратко, аз съм едно същество, което само един Творец би могъл да постави тук; и тази идея за творческа ръка се отнася до Бога. (От диалога между Сартр и Бени Леви в страниците на списание “Nouvel Observateur” от 1980 г.) 

 ● Аз не съм добродетелен. Децата ни ще бъдат, ако пролеем достатъчно кръв, за да им дадем правото да бъдат. 

 ● Аз убих Бог, защото той ме раздели от хората, но виж, смъртта му прави това разделение окончателно. 

 ● Ако гледаш твърде дълго в огледалото ще видиш маймуна. Понякога обаче може да видиш и по-низши същества, стига да имаш интелект и въображение. 

 ● Ако една победа бъде разгледана в подробности, тя е неразличима от поражение. 

 ● Ако поискаш да разбереш нещо, то ти се оказваш лице в лице с това „нещо” – съвсем сам, без ничия помощ, независимо от хората около теб. 

 ● Ако се замислиш и се съсредоточиш, ще ти е достатъчна една минута, за да разбереш как секундите отминават една след друга. Ще почувстваш времето. ("Погнусата") ● Ако си самотен, когато си сам, то не си добра компания. 

 ● Бедните не знаят, че тяхната функция в живота е да упражняват нашата щедрост. 

 ● Бог е отсъствие. Бог е самотата на човека. 

 ● В другия до нас винаги търсим сигурността. Когато ни се изплъзне, или напускаме другия или той нас напуска. 

 ● Всички човешки действия са равностойни и по принцип са обречени на провал. 

 ● Всичко е измислено, освен как да се живее. 

 ● Всичко, което зная за живота си, изглежда съм го научил от книгите. 

 ● Всяка епоха има своя собствена поезия. Във всяка епоха обстоятелствата определят една нация, раса или класа, която да поеме щафетата като създаде ситуация, която може да бъде изразена единствено чрез поезията. 

 ● Всяко наше действие е обградено с ритуали, които му придават смисъл. И всеки път, когато го вършим отново, сме принудени да търсим нов смисъл. 

 ● Дойде, говорихме, отиде си – и всичко е… сгрешено. ("Погнусата") 

 ● Достатъчно е един човек да ненавижда друг - и ненавистта ще се пренася от съсед на съсед, заразявайки цялото човечество. 

 ● Животът губи всякакво значение в момента, в който се простиш с илюзията, че е вечен. ● Животът започва от другата страна на отчаянието. 

 ● Жизненият опит е нещо много повече от защита против смъртта; той е право - правото на старците. ("Погнусата") 

 ● Израел е единствената страна в света, където можеш да наречеш някого евреин, без да те изкарат антисемит. 

 ● Има дни, когато човекът вселява в мен ужас. 

 ● Има хора, които през целия си живот не забелязват, колко трудно е да бъдеш човек. Само да живееш не е достатъчно - това често е съществуване. 

 ● Когато богатите хора воюват едни с други, бедните са тези, които умират. 

 ● Мразя жертвите, които уважават своите екзекутори. 

 ● Нищо не се мени така често както миналото. 

 ● Понякога не трябва да се плаче - по-добре е да се мрази. 

 ● Смятам, че убийството е нещо абстрактно. След като дръпнете спусъка, вие не разбирате нищо от това, което се случва. 

 ● Съществувам, защото мисля. 

 ● Трябва да се страхуваш, сине мой. По този начин се става честен гражданин. 

 ● Фашизмът не се определя от броя на своите жертви, а от начина, по който ги убива. ● Хората са безсилни единствено когато приемат, че са безсилни. 

 ● Човек умира – сълзи, малко траур и… забрава. Дали ще се роди отново в спомените на другите? ("Погнусата") 

 ● Човекът е свобода. Човекът е осъден да бъде свободен. 

 ● Чувството за отчаяна самота може да доведе до мисъл за самоунищожение. Това обаче не решава проблема със самотата, защото в смъртта човек обикновено е още по-самотен, отколкото в живота. 

 ● Чудесен ден да се взреш в себе си: студената светлина, която слънцето отправя към всички същества като безпощадна присъда, навлиза в мен през очите; вътрешно съм озарен от пресушаваща светлина. Сигурен съм, че само за четвърт час бих стигнал до върховно себеотвращение. ("Погнусата") 

 ● Що се отнася до хората, мен ме интересува не това, което са, а това, което могат да станат. 

 ● Човекът е бъдещето на човека.

ВЪПРОС: Новият брой на списание ИДЕИ ще бъде украсен с портрета на Жан-Пол Сартр. (Независимо че е бил комунист и поклонник на Сталин, му оказвам тази чест - аз съм човек, който не робува на политическите си убеждения и може да признае личността дори на политическите си противници, да не говорим за философските такива, а Сартр, въпреки близостта между нас, ми е и такъв противник, той ми е повлиял двуяко, и ме е привлякъл към някои свои идеи, но и ме е отблъснал от други. Прочее, разбирам, че личността е нещо широко и дълбоко, аз нея най-вече ценя, ето, въпреки всичко уважавам Сартр, независимо от това че е допуснал тази толкова непростима грешка - да се подведе по тази толкова грозна илюзия, именно комунизмът...) Кои от горните мисли на Сартр заслужават да бъдат поставени на задната корица на хартиеното издание на списание ИДЕИ? Понеже не мога да сложа всичките (а има и още много други, които ги няма тук, но заслужават да получат тази висока чест; тъй че ако знаете такива, моля, предложете ги!), ще се наложи да направя строг подбор, ето, помагайте. Както е известно, всеки брой на списанието на предната корица съдържа портрет на велик философ, а пък на задната корица слагам някои от неговите най-добри, най-велики, най-мъдри, най-сполучливи, неговите "крилати", така да се рече, мисли. Но това е само една страничка и не може да се сложат кой знае колко цитати. Винаги съм твърде затруднен да направя този подбор и затова ви предлагам да ми помогнете. Ще ви бъда благодарен ако откликнете. Знаете, ценя вашето мнение и особено прозрението ви. 

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добави в Svejo