Днес ми се случи едно "напълно незначително" събитие, за което обаче решавам да реагирам ето как (цялата история я разказвам под формата на подобаващия по моето убеждение документ към отговорните длъжностни лица в пловдивското образУвание):
До г-жа Елена Кисьова, Директор на СУ "Черноризец Храбър" - Пловдив
До г-жа Антоанета Пакова, Началник на РУО-Пловдив
До инж. Борислав Стаматов, омбудсман на Пловдив
ДО МЕДИИТЕ
"ПЕНСИО, ДАЙ СИ ПАРИТЕ!" - ИЛИ ОТКЪДЕ СЕ ВМИРИСВА РИБАТА?
Отворено писмо от Ангел Грънчаров, философ, учител, гражданин, жител на района, в който се намира въпросното училище
Уважаема госпожо Директор,
Уважаема госпожо Началник на РУО-Пловдив,
Уважаеми господин омбудсман,
Днес, 25 март 2022 г., денят, в който празнуваме Благовещение, стана следната уж дреблна, но всъщност доста многозначителна случка, в която са герои ученици от ръководеното от Вас училище. Смятам, че съм длъжен да Ви известя за станалото.
Връщах се от близкия хипермаркет, натоварен с две чанти, т.е. и двете ми ръце бяха заети. Денят беше слънчев, пролетен, бях с чудесно настроение. Когато наближих училището (наоколо вървяха немалко ученици!), разминавайки се с двама такива, изведнъж чух следните думи: "Пенсио, дай си парите!". Озадачен, се огледах за да видя за кого се отнасят тези думи (въпросните двама ученика бяха вече зад мен), установих, че около мен няма други възрастни хора, за които могат да се отнасят тези думи; в следващия момент един от същите тези двама ученика, намиращи се вече на безопасно разстояние от мен, изкрещя още по-силно: "Пенсио, дай си парите!", а пък другият се смееше, явно изживяваше голяма наслада.
Моя милост все още не е в пенсионна възраст (имам близо 2 години до навършването й!), но дали изобщо ще я достигна е доста съмнително предвид невероятно жестоките гаври, обиди и изпитания, на които бях подложен в последните 8 години от представители на властващата образователна бюракрация в Пловдив (бях неколкократно уволняван, водих тежки съдебни процеси, в крайна сметка се стигна дотам, че фактически бях лишен от учителски права и остракиран от образователната система; в това последното участвахте и Вие, многоуважаема госпожо Директор, три пъти кандидатствах за обявено вакантно място учител по философия в повереното Ви училище, Вие три пъти ми "бихте", така да се каже, "шута"!); та мисълта ми е, че заради тези изпитания и гаври косата ми вече е напълно бяла, та по тази причина най-вероятно учениците от Вашето училище са ме възприели за "пенсия".
Като гражданин, пък и като учител сметнах за нужно да Ви известя за тъй "незначителния" инцидент. Много е възможно да го въприемете за "заяждане" от моя страна или като опит за някакво "отмъщение", но независимо от такива рискове все пак го правя; прочее, не крия, че много ми е интересна Вашата реакция. В тази връзка дори си позволявам да Ви подхвърля една идея:
Какво ще кажете (аз живея съвсем близо до училището, на три минути път пеша до него е моят блок, кажи-речи го виждам от балкона си!) да ме поканите в училището и аз да имам възможността да посетя учениците от 5 до 7 клас (по моя преценка в някой от тези класове са двамата герои на днешния инцидент), да разкажа на всеки от тия класове за станалото и да им изнеса 5-минутна нравоучителна беседа? В класа, в който открия, че са двамата "герои", ще се наложи, разбира се, да кажа повечко думи, да се надяваме, че и Вие лично ще отделите от безценното си време и ще дойдете с мен, Вие също много ще ме подпомогнете в дебатите, които предлагам да се проведат в тия класове именно с чисто възпитателна цел. Защото, предполагам, тия двамата ученици нищо чудно редовно да се обръщат все по този начин към други хора от квартала на пенсионна възраст, да ги обиждат редовно, а пък, знае ли се, може това да е вече някаква изтънчена ученическа мода: нищо чудно и други учениците да са се възползвали от тази тъй забавна мода учениците да се веселят, да си разнообразяват скучното всекидневие и пр.?!
Не знам как мислите Вие, но на мен ми се струва, че непременно трябва да се реагира по този иначе тъй "маловажен" случай (голяма работа, че двама ученика са обидили един възрастен човек?!), ще ми е интересно да разбера Вашата тъй компетентна преценка и позиция, за което ще съм Ви благодарен да ме известите в надлежния срок и по надлежния начин.
Уважаема госпожо Началник на РУО-Пловдив,
Наскоро аз помолих експертката г-жа Антоанета Кръстанова (при среща с нея!) да ми даде сведение каква е ситуацията в обучението по философия и гражданско образование в пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" след моето тъй епично опраскване-изритване оттам; не крия, мен силно ме вълнува този въпрос, щото ако се окаже, че там има растеж, а не спад на нивото на обучението по философия, едва тогава ще се окаже донякъде оправдано моето опраскване-изритване от тъй загрижената за обучението по философия директорка на това училище. Г-жа Кръстанова категорично отказа да ми даде такава информация, понеже тя била, моля Ви се, "конфиденциална", един вид - секретна!
Между другото преди доста време писах, че ученици от това училище (имам предвид пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин") се отнасят твърде неуважително към една възрастна жена, която се казва баба Марийка, тя живее в този квартал и многократно ми се е оплаквала от хулиганското отношение на ученици от това училище към нея. Тогава г-жа Стоянка Анастасова, по своя си обичай, не реагира никак на моя сигнал, ето, сега се оказва, че аналогичен проблем има в училище, което е на другия край на града; не Ви ли се струва, че това са симптоми, че ситуацията около нравственото възпитание на нашата учеща младеж е направо трагично тежка?
Та мисълта ми е, че ще се радвам да помогнете на г-жа Кръстанова да си разсее предубеждението и да направи нужното за да ме извести относно исканата от мен информация за състоянието на обучението по философия в пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин". Искам тази информация не само като бивш учител по тази предмети в същото това училище, с когото беше постъпено по толкова грозен и направо мутренски начин, но и като водещ на предаването "На Агората..." по Пловдивската обществена телевизия, в което многократно се поставят тия същите проблеми, т.е. убеден съм, че пловдивската общественост, гражданите на Пловдив, са твърде жадни за свежа информация точно по тези въпроси, понеже многократно с тях сме обсъждали казуса около моето тъй епично и направо, подчертавам това, мутренско опраскване-уволнение от пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин". И в тази връзка си позволявам да задам принципния въпрос:
Понеже в проявата на учениците от СУ "Черноризец Храбър" забелязваме несъмнен мутренски подход или маниер (аз така оценявам това: "Пенсио, дай си парите!"!), то дали пък в корена на това грозно поведение на млади хора не стои обстоятелството, че много училища в Пловдив се ръководят години наред тъкмо от директори, назначени именно в периода на управление на мутренско-гербовашкия режим, т.е. дали и тук не намираме директно приложение на тъй мъдрата българска поговорка "Рибата се вмирисва от главата!"?
Да, нима не
излиза, че щом като директори на училища, експерти по философия, началници на
РУО-Пловдив си позволяват без никаква морална скрупул да постъпват по толкова
грозен, безчовечен, направо мутренски начин спрямо един учител по философия,
цял живот отдал на българското образование (а и не само към него, но и към
съпругата му, също учителка, да, моята съпруга също беше изритана от училище и
остракирана от системата заради мен!), то колко му е тогава ученици, обучени от
възглавяваната и ръководената от същите тези властници образователно-възпитателна
система не само да обиждат възрастни хора по улиците, но и направо да ги обират
по абсолютно същия грозен, безчовечен и съвсем мутренски начин?
Толкова. Ще се радвам да споделите с мен своите преценки на представения тъй незначителен, но пък за сметка на това изпълнен с пребогат смисъл възпитателен казус.
25 март 2022 г.
С УВАЖЕНИЕ: (подпис)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар