Гледайте тогава това забележително клипче!
ДОБАВКА (Текстови откъс от беседата в клипчето):
Американците имат две думи за свобода; руснаците имат две думи за истина и три думи за лъжа. Това съвсем не е случайно...
Думата "правда" за руснаците значи истина, но не абсолютна истина; по-скоро е такава правда, която ни избавя от неловкости, от неприятности, от злини. Това е тактическа правда. А думата истина обозначава противоположност на лъжата. Истината е вярна, доколкова верна, доколкото това е възможно. Но правдата по-скоро... понякога може да е правда, понякога не съвсем.
Трите думи за лъжа при руснаците: "враньо", лъжа за спасение, но на стратегическо ниво. Това по-скоро е своеборазен начин да се избавиш от неприятни ситуации. руснаците знаят това, ние не го знаем. Ние си мислим, че на света има само истина и лъжа. Това е черно и бяло, плюс и минус. Ние така си мислим, защото така си и е. Думата "лъжа" ("ложь") при руснаците се е родила когато са били под властта на монголците. По време на тяхното управление насилието и лъжата са били начини за оцеляване. Тази традиция е в тяхната система и досега. В Русия има и израз "круговая порука" или бандитска гаранция. Оттук иде финландската дума "порука", т.е. банда. Това е когато има определен кръг от хора с някаква обща цел. Примерно ръководството в Кремъл или на нещо друго (на войската). Ние имаме обща цел, аз излизам от нашия кръг и лъжа тия около мен. Моята банда чува, че аз лъжа, но те не ме смятат за лъжец. Защото те разбират, че аз използвам тактическата "правда" (враньо) за постигане на по-големите цели на на нашата банда. Използването на тактическата правда или на лъжата е допустимо ако се прави за благото на своята група. По същия начин вие можете да откраднете, но ако не откраднете прекалено много или не от този човек. Вие можете да излъжете, ако лъжете заради бандата. За нас на Запад правдата е черно и бяло.
Понятията за истина и лъжа в Русия работят иначе - в сравнение както е на Запад. Примерно Путин заяви: "Ние нямаме никакво вмешателство в президентските избори в САЩ в 2016 г." Той го каза точно така. А руснаците виждат това, но знаят: ние бяхме там, месихме се, но не ни хванаха! Западът си мисли: кой тогава може да е ако не са руснаците? Защото ние не разбираме прилагането на руската тактическа правда. Когато руснаците отидоха в Крим, Путин каза: "Това не са руски войски!". Ако във Финландия главнокомандващия каже, че финският войник не е фински войник, това ще има неприятни ситуации и последици. Примерно войникът може да обяви стачка, да изпадне в депресия или нещо от този род. Но руснаците се гордеят с това, че техният президент може да използва тактическата "правда". Путин каза: "Това не са руски войски!" и ние на Запад започнахме да мислим: "Е, и какви са тогава? Откъде се взеха?!". Те имаха два-три дена за да овладеят напълно Крим. След това Путин си "спомни": "О, това все пак бяха руски войски!".
Или за сваления малайзийски самолет. Еднозначно е доказано, че самолетът е свален от руската 53-та бригада на ПВО. А в това време в Русия се лъжеше, че хората в самолета не са умрели от попадението на ракетата, ами си били мъртви още преди тя да удари самолета! И никой не се съмняваше в това, защото руснаците знаеха, че това е тактическа "правда". Те не си задаваха въпроса как капитанът се е съгласил да кара самолет, пълен с мъртъвци, който предстои съвсем скоро да бъде ударен от ракета! Никой не подлагаше това на съмнение защото те знаеха, че това е тактическа "правда". Или друга история: в Донбас смели миньори воюват с фашистката хунта в Киев. Обаче някои от тях бяха забравили да свалят и бяха заснети със своите жетони от Въоръжените сили на Русия.
Ние трябва да разберем, че използването на руската правда и лъжа напълно се различава от начина, по който ние мислим. Ако те нещо говорят, те не задължително това имат предвид, но тактическата правда е замислена като инструмент, с който да се измъкнеш от полуотворената врата, да се изсулиш от неприятната ситуация.
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар