Поставям много важен, да не кажа съдбовно значим казус, свързан с духовната ситуация в свидното ни отечество и по-конкретно с катастрофалното състояние на образованието и възпитанието на нашата младеж. Разнищвам конкретен многозначителен казус, показващ именно, че положението е направо трагично, ерго, мъртвилото трябва да се раздвижи и нещичко трябва да се направи; ако все още не сме се оставили на неотвратимата гибел де.
Какво именно е положението и какво се налага да правим можете да разберете като изслушате разсъжденията в клипчето, които и този път са пределно ясни, обяснявам съвсем простичко нещата, надявайки се повече хора да вникнат и да се позамислят.
Приятно гледане и приятни размисли ви желая! Смело кажете това, което мислите, с удоволствие ще ви изслушам - или изчета!
Благодаря за вниманието! До нови срещи!
ЗАБЕЛЕЖКА: Програмата, която използвам, отново даде бъг, не е снимала екрана, Бог знае защо. По тази причина тук, в коментарите, се виждам принуден да сложа някои линкове - и на снимки в това число, които да илюстрират това, което говоря; всъщност ето линковете на публикациите, които коментирам, които именно трябваше да се покажат на екрана, но не се показаха; там има и снимките, тъй че няма нужда нищо повече тук да слагам: ето първата И втория, това вече е цялата публикация. Това е пределно достатъчно! А, ето и една друга публикация, която споменавам накрая.
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар