Да, Альоша е най-добре да бъде махнат, а ако не се маха, неговият гранит може да се използва като материал за направата на нещо друго: дори и да се наложи да се надроби на камъни и с тях да се иззида античен храм не е лоша идея, нали така? Или пък от същия гранит да се направи Обелиск на загиналите за свободата за България, а, какво ще кажете?
Може да се направи, да се съгради и храм със средновековно (византийско) звучене, та нали на хълма Царевец има тъкмо храм, защо пък да не се възползваме от тази родна традиция? Атиняните си имат свой Партенон, ние, филибеляните, също можем да си имаме подобаващия храм; ето, там, на върха на хълма Бунарджик, чини ми се, му е мястото, а, какво ще кажете?
Няма да е лошо от материала, от гранита на Альоша да се изсече статуя на Апостола на свободата Васил Левски, от тази първоначална идея не се отказвам; пък и на Христос да е статуята, пак добре, дори е още по-добре, все пак Христос е Бог, а Васил Левски е само Апостол. И голям кръст да се сложи на Бунарджика може, защо пък не, ще заприличаме на Рио Де Жанейро, колко му е? :-)
Важното е да престанем да се излагаме като най-презрени роби, които почитат поробителите си като "освободители" - и не усещат унижението, което е пълно безсрамие, което е връх на безумието дори!
Ето че има широко поле за дискусия, на което пловдивчани трябва да се изявят достойно, като истински демократи, с оглед да разрешим този проклет възел "Альоша", който ни стиска около гърлото цели десетилетия - както ни стяга примката на въжето на бесилката...
Толкова тук. Останалото е в клипа.
Приятно гледане и приятни размисли ви желая! Предизвиквам ви на една пълномащабна и най-вече пълноценна дискусия, моля, заповядайте, кажете какво мислите! Не мълчете, кажете какво според вас е най-доброто и най-разумното, него и ще приемем, нали така: стига да успеете все пак да ни убедите де, иначе не стават тия работи?!
Хубав ден ви желая! И до скоро!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар