Украйна победи Русия не със силата си, а с духа си. Най-велика на този свят е духовната, не физическата, грубата сила. А духът какво е? Духът е самата мощ! Той е извор на всяка друга сила. Без дух няма живот, без духът има само гибел, има смърт и мъртвина.
Представяте ли си таваришч Путин да изпее такава хубава песен? Нима мъртъвците (за духовното, т.е. спрямо самия живот, спрямо неговия извор!) изобщо могат да пеят?
А духът не е нищо освен порив към свобода. Свободата, без която животът не си струва усилието да се живее...
Русия (благодарение на кагебистката банда разбойници около Путин!) се самоизобличи като най-върл враг на свободата, който изобщо съществува на тази наша многострадална планета. С което се обрече на неминуема гибел.
Страна, прекланяща се на робството и на тиранията, в 21-вия век просто няма как да съществува.
ДОБАВКА:
Специалната военна операция за "денафицирането" на Украйна дали всъщност не е операция по ампутирането (УБИВАНЕТО!) на порива към свобода у украинците?
Тъпо, много тъпо: таваришчи кагебисты, човека може да го убиеш, но самия порив към свобода няма как да изтръгнеш от душите, няма как да го убиеш...
ДОБАВКА 2:
ДОБАВКА 3:
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар