Или България ще махне ветото за влизане на Македония в ЕС, или България ще се самоизобличи, че путинизирана държава, командвана от Кремъл!

Факт е, че ние, българите, не сме перфектни, че да имаме морално право да имаме каквито и да било претенции към македонците; постъпваме в отношението си към македонците така, както Путин постъпва спрямо украиниците: без да сме уредили що-годе задоволително своята собствена държава, имаме претенции към друга и суверенна държава. 

У нас е страшно беззаконие, корупция, престъпност, мафия, липса на правосъдие, бедност, а имаме претенции към македонците, което е безсрамие. И е много нагло, да не говорим за това че е изцяло глупава работа. 

А също така е факт, че Путин изкомандва на Боко и на агент Каракачанов да препънат Македония от влизане в ЕС, и те изпълниха. Дали сегашното правителство ще посмее да отмени нареждането на Путин да препънем Македония за влизането й в ЕС е лакмус за това доколко то е повластно на ченгетата-кагебистите (т.е. на Москва, на Путин!) и доколко не е.

Ако бяхме нормална държава щяхме да се гришим най-вече за това за си уредим собствения живот, а не да гледаме в чуждата паница и да крещим като ненормални за това че, видите ли, македонците били имали неправилни възгледи за българската история! То ние самите нямаме правилни, верни възгледи за собствената си история, та македонците ли ще имат такива възгледи?! (Нашите представи за българската история са съвсем изкривени от русофилски лъжи, от жалки митологии за това, че, видите ли, Русия така ни обичала, че вечно ни освобождавала и ни мислела само доброто, което няма абсолютно нищо общо с истината и с реалностите на историята!)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се,  че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo