Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

понеделник, 25 април 2022 г.

Самопрецакахме ли се отново здравата и то съвсем тъпанарски - не давайки оръжие на борещата се за свободата си Украйна?


Или, иначе казано, докъде води тъпанарският сметкаджийски тарикатлък - и каква е цената на снишаването, на страхливостта и на малодушието, сиреч на робуването на идиотщини от рода на робофилията-русофилията, това робско преклонение пред по-силния, и то непременно този, който е носител на грубата сила?

Публикувам по-долу едно добре обосновано разбиране или тълкуване на казуса, сиреч една пределно ясно аргументирана позиция, която ме впечатли с разумността си, т.е. такава е истината, така си е, да, оценявам я като напълно вярна; затова я споделям изцяло; и понеже ми се ще разумността някак да стигне до колкото се може повече български глави, го публикувам и тук:

Nikolai Tsekov
Гледам да не пълня фийда си с мненията си за войната, но ще напиша нещо кратко: далеч преди войната у нас имаше един тих култ към Вишеградската четворка, и особено Орбан, който помоему винаги се е изчерпвал с проява на "западофобия". Един вид - радваме им се, понеже се зъбят на ЕС.
Днес четворката се оказа тройка - докато Полша, Чехия и Словакия правят всичко по силите си, за да помагат на Украйна, изпращайки военна техника, включително тежка, ПВО, и всякакъв вид дребно въоръжение, вкл. до степен да настояват и за интервенция (Полша), Орбан го игра популист преди изборите, зае някак по-проевропейска позиция и по-късно се отметна от нея с присмех и подигравки към Зеленски.
Трите държави, които помагат на Украйна, един ден ще са "братски" за нея, ще участват дейно в нейното възстановяване след войната, и вероятно ще се застъпят за нейното приемане в ЕС, оформяйки нов, милитаризиран анклав вътре в самия ЕС, и буфер срещу всякакви бъдещи идеи на Русия за подобни агресии. Нещо повече - Полша, която за седмици успя да подготви 300-хилядна армия, с поръчките си на F-35 и течащата модернизация на въоръжените сили, твърде вероятно ще се превърне в основен стожер на евроатлантическия съюз в този край на Европа, със силни съюзници наоколо, включително в лицето на Прибалтийските републики, Чехия, Словакия, Румъния и Украйна.
Типичната реторика на СССР, а после и Русия винаги е била "А вы?". В случая обаче нека се запитаме "А ние?" Къде ще сме ние, като повечето от обществото ни се тупа в гърдите с неутралитет, но иначе (някак крехка) принадлежност към НАТО и ЕС?
Уж говорят за националния интерес, но какъв е той? Ще станем приятели с Русия и ще получим нещо, понеже не сме помагали с военна помощ (което не означава непременно кой знае какво, произвеждаме амуниции и това не е малко)? Ще станем по-добри членове на алианса, когато не се включваме в общите инициативи? Ще поканят ли утре нашите строителни фирми в Украйна? Ще ни приемат ли за основен търговски партньор? Износът ни към Украйна е около 60% от износа за Русия, напук на огромната разлика в размерите между двете държави - и това през последните години, когато Украйна вече беше във фактическа война. Украинците нас ли ще изберат за туризъм? Защото, нека е ясно - руските туристи миналата година са били 134 хиляди, украинските са били близо 470 хиляди. Като брой се изравняват още през 2019, и именно от украинците се очакваше да компенсират намаляващия брой руски туристи, който ще намалее съвсем. (И съм готов да се обзаложа, че хич не им е приятно по Черноморието още да ги бъркат с руснаци, подхранвайки мита за незаменимия руски турист, сега пък съвсем, но това е друга тема.)
Без да си кривим душата - Украйна ще бъде приета в ЕС, и това ще е нова реалност за нас - едни държави разчитаха на взаимопомощ и преначертават картата на регионалните сили, а ние сме онези, които казват в очите на украинския министър, че няма да им помагаме да загасят огъня у дома, и че сме малка държава (понеже явно страни като Чехия, Словакия, Литва, Латвия и Естония заемат половината земно кълбо в сравнение с нас, не мога да не употребя ирония).
Къде ще сме на военнополитическата карта? Предишното управление ни остави страхотно наследство - армия, на която днес партньорите ни не искат да доставят техника, понеже е пълна с руски шпиони. Ще я направим с магия някаква велика сила? Ще върнем казармата, понеже месото си е месо, по-важно е от мотивацията и техниката? Да, виждаме как работи това дори за "великата" Русия. Ще пъчим гърди сами, ако слушаме копейковците?
Защото да, през това време у нас надигат глава политически сили, които не само не искат НАТО, те дори не искат и ЕС. И някакъв народец, който поради демографското си състояние - 30-40% в края на житейския си път, системно ограбвани от бъдеще, 10% слабограмотни, които живеят с мисълта, че някой трябва да се грижи за тях, вместо да работят, и още 20-30% работна ръка, която не намира за нужно да се развива ни на йота през целия си живот, не разбират съвсем какво означава 60+ процента от стокообмена ни да е свързан с най-богатия пазар на света след САЩ, понеже в главата си още не е преживял краха на социализма.
За тях - Русия не е СССР. Там няма социализъм. За по-голямата част от населението има бедност, и такава тепърва се задава, понеже сега стотици хиляди, дори милиони, остават без работа, онези с високата квалификация ще търсят начин да я напуснат, защото те искат добър живот, а не стискане на зъби в името на поредния диктатор, каквато е великата философия на тази страна във всичките нейни итерации досега.
За тях - ЕС и Украйна в ЕС няма да искат олигарсите ни. В Украйна мина времето, когато скланяха чело пред силни на деня, населението там завинаги ще остане буре с барут, и новата Швейцария няма да е НА, а близо ДО Балканите. Няма да искат корумпираните ни фирми, няма да подкрепят бъдещи корумпирани или враждебни правителства. Заради едно нелепо аргументирано въздържание от помощ, ще се превърнем в периферия, и това ще ни донесе само още озлобление, което ще носим пак с поколения, и което май си заслужаваме.
Та преди да размахвате знамето на неутралитета и приказките за великия суверенитет, запитайте се - а мы? Колко пъти ще избираме грешната страна? Грешните политици? Докога тази червеникавокафява идея ще продължава да гнезди в главите ви и ще трови животите на поколения българи с вяра, че някой трябва да дойде да ги оправя, прехвърляйки надеждите им от една ръка на друга на всеки няколко години, или злоупотребявайки с нея, както правеха доста години предишните?
Къде сме ние? Някъде между Иран и Русия ли? Някъде до Чечня? Някъде зад Урал?

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...





Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се,  че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

10 коментара:

Анонимен каза...

По - добре прави грънци.

Nayden Stoitsov

Ангел Грънчаров каза...

Що тъй бе, другарю? Аз ако почна да правя грънци, ти ли ще ме заместиш, мижитурке, във философията? Я кАжи що си направил и постигнал до този момент, нагли некадърнико?

Никаква злоба няма у мен. Така Ви се е сторило. Явно не само мислите, но и чувствата (оценъчната способност!) са Ви сериозно увредени...

Анонимен каза...

Другари Грънчаров, дано някой ти плаща да бълваш простотии. Ама с тези 50-60 гледания едва ли. Иначе лошо няма. Халтури си на воля. Пенсийката стига ли?

Nayden Stoitsov

Ангел Грънчаров каза...

Таваришч, само за пари ли мислиш? :-) А иначе благодаря за комплимента, ама немаше нужда. Я кажи поне една простотия, която съм казал, за да разберем що наричаш простотия? Туй, което не разбираш ли?

Комплимент за мен тъкмо Вашите думи, и то чудесен, забележителен комплимент. Интересно е, че не се усещате. Ще Ви помогна с разяснение, белким зацепите. Щом за Вас пропагандните бълвочи на таваришч прафесара Ива Хрыстава са "силни", "ентелегентни" , "възхитителни" и пр. "анализи", то за мен е голямо ласкателство че определяте анализите ми като "слаби" и т.т., както благоволихте да се изразите. Зацепихте ли малко? Не е обаче нужно да ме ласкаете толкова, просто нема нужда. А и разбирането Ви за това що е философия е така невярно, че пак ме ласкаете, като ме определяте с горните думи. Просто немате нужния потенциал да ме оцените, ако ме разбирате.

Анонимен каза...

@Angel Grancharov Универсален ум и неразбран гений. А поне едно дете направил ли си? Две тухли сложил ли си някъде? Ябълково дръвче засади ли си? Или цял живот празнодумство? Поне да беше вкарал елементарен силогизъм. А то само едни папагали. Жалка работа.

Nayden Stoitsov

Ангел Грънчаров каза...

@Nayden Stoitsov Комплимент за мен тъкмо Вашите думи, и то чудесен, забележителен комплимент. Интересно е, че не се усещате. Ще Ви помогна с разяснение, белким зацепите. Щом за Вас пропагандните бълвочи на таваришч прафесара Ива Хрыстава са "силни", "ентелегентни" , "възхитителни" и пр. "анализи", то за мен е голямо ласкателство че определяте анализите ми като "слаби" и т.т., както благоволихте да се изразите. Зацепихте ли малко? Не е обаче нужно да ме ласкаете толкова, просто нема нужда. А и разбирането Ви за това що е философия е така невярно, че пак ме ласкаете, като ме определяте с горните думи. Просто немате нужния потенциал да ме оцените, ако ме разбирате.

Анонимен каза...

Бъди здрав и продължавай да сееш "мъдрост" сред простолюдието.

Nayden Stoitsov

Ангел Грънчаров каза...

@Nayden Stoitsov А що е мъдрост според теб, таваришч путиноид? :-) Я да видим де, недей бяга така позорно от дискусията - и от поставените от мен въпроси...

Анонимен каза...

Мъдрост е да те пратят да учиш в Ленинград, а после да си дадеш дупето на Джо Байдън. За помиярщината говоря ако не си "зацепил".

Nayden Stoitsov

Ангел Грънчаров каза...

@Nayden Stoitsov Таваришч, къде си учил нема никакво значение, важно е какво си научил, робе. :-) Ти като учи (до 3-ти клас ли учи само?) в България що си станАл роб на Русия? :-) Не на Байдън служа аз, таваришч, а на истината. Панимаешь теперь?

Хей, човеко, абе що си толкова злобен бе, защо станА путинец? Кажи честно де. Все има някаква причина. Мразиш истински образование ли? Мисленето и мислещите хора ли мразиш? Свободата ли мразиш? Жените не ти обръщат никакво внимание ли? Имаш проблема на Путин ли (липса на ерекция)? Кажи честно. Аз съм изследовател и много ме вълнува да разбера същината на душевната злоба, на психопатологията, наречена путинизъм. Кажи, ще те черпя един ден ако се срещнем една бира. :-)