Приятелка, която е от средите на групата на небезразличните граждани, ми прати линк към следната любопитна информация или новина, заслужаваща според мен да стигне до колкото се може повече (небезразлични) граждани; затова именно и ви съобщавам за нея (а пък отдолу ще можете да прочетете и моя кратък коментар!):
Старши експертът по обществени науки, гражданско образование и религия Антоанета Кръстанова поема от днес Регионалното управление на образованието като временно изпълняващ длъжността началник, съобщиха от МОН. До това се стига, след като Иванка Киркова бе възстановена вчера и веднага отново бе освободена от длъжността. ...
... Така Антоанета Кръстанова поема отново РУО във важен момент, когато предстоят матури, национални външни оценявания и приключване на учебната година. Антоанета Пакова е в отпуск до края на тази седмица. Най-вероятно предстои нов конкурс, но на запитване от „Марица“ от МОН нито потвърдиха, нито отрекоха това.
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Госпожа Кръстанова (от назначаването й на този пост преди доста години наблюдавам изявите и активностите й, нещо повече, в последните 10-тина година дори имах честта да съм пряк обект, така да се каже, на тези същите нейни активности и изяви!) по моето възприятие и преценка олицетворява или символизира, за жалост, тъй катастрофалното статукво в образованието, нещо повече, тя се афишира като най-върла блюстителка, охранителка, стожерка, крепителка, бих си позволил да кажа дори церберка на същото това плачевно статукво, т.е. на неговата душа, именно тъй пагубната командно-административна, бюрократична, авторитарна, ретроградна, недемократична, по същество комунистическа система на пълния произвол и на абсолютното всевластие на бюрокрацията... По тази причина ми се вижда твърде странно (да не кажа скандално!) правителството на промяната да се опре точно на нея, що се отнася специално до образованието в Пловдив и областта - и то именно в този тъй важен, да се надяваме, повратен исторически момент. Прочее, имам своето обяснение на този причудлив феномен: явно МОН, иначе казано, министърът с това назначение без да иска се издава, че то или той, имам предвид министъра акад. Денков, няма абсолютно никакво намерение да прави каквато и да било промяна в образованието - щом намира за нужно да демонстрира, че без капка свян се опира на кадри, които са се доказали, и то на дело, като принципни противници на каквато и да било промяна, най-вече, опази Боже, пък такава промяна, която да касае или поне да докосне фундамента, принципа, душата на системата. Значи министърът Денков с този факт просто казва на такива като мен, дето от години се борим за промяната, и то истинска, същностна, коренна в българското образование, казва ни, значи, нали се сещате какво?! Казва ни ето това, изразено директно, без никакво шикалкавене и без никакви лъжи:
"Да имате много здраве от мен, но никаква промяна в нашето тъй свидно комунисто-социалистическо, бюрократизирано, авторитарно образование, чуждо на съвременността и на живота, но за сметка на това тъй сърдечно мило на огромната част от робско-мижитурски настроената каста, състояща се от най-вече от властващи администратори (директори, експерти, министерски чиновници) и също така "учители"-чиновници, не само че не се предвижда да има, но и изобщо няма да има, не се надявайте да има, драги демократи, некомунисти и доморасли либерали!"
Да, точно това ни казва г-н академикът Денков, когото аз преди известно време, твърде скоро, излових в принципно неразбиране на това що значи академичност. Тъй че изобщо не съм изненадан от нито едно негово действие или дума.
Толкова по тази пункт. Предлагам на групата на небезразличните граждани да встъпи в незабавни дискусии за това каква следва да бъде нашата реакция в тъй очерталата се тежка ситуация...
Приятен ден и приятни размисли и дискусии ви желая!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар