Снощи видях смъртта. Не самата смърт, а нейното лице. Звъннаха ми привечер. Наш близък, възрастен човек, живеещ сам, няколко дни не вдигал телефона. Отидох веднага. Какво видях ще пиша по-подробно като имам сили. Потресаваща гледка! Беше починал преди няколко дни... Спирам засега. Трябва ми известно време за да преживея някак видяното, което беше сюрреалистично-абсурдно и потресаващо страшно. Ще пиша есе за смъртта тия дни, за което ми даде повод тази тъй отчайваща смърт. А само около преди седмица този човек си беше напълно добре, седеше до мен, радваше се, смееше се...
Как ли изобщо живеят тези, които убиват, които са убили човек?
1 коментар:
Скоро и във вашия град.
Публикуване на коментар