Каква щеше да е сега България ако в 1944 г. ни бяха дали на американците, а не на руснаците?

 

Тоест каква щеше да е сега България ако бяхме останали свободна страна, ако свободата у нас не беше стъпкана и прокудена от руския ботуш? Или ако не бяхме имали злата прокоба България да бъде русифицирана-комунизирана, а народът ни да бъде развратен от лъжите за "братята-освободители", за "тъй добрата" Матушка Русия и прочие, и так далее, и т.н., и ала-бала, и тинтири-минтири? Знаете тия глупости на руската и комунистическата носталгична пропаганда са безчет, а пък разпространителите им не знаят що е умора: щото своята деморализираща роля я изпълняват срещу солидно заплащане; да не са луди да ви лъжат ей-така, заради хубавите невинни очички на господарите си, на крадливите, на отдадените на якото крадене руски империалисти. На тия въпроси отговарям пределно убедително, ясно, просто, разбираемо, според истината; аз като личност, като гражданин, като учител, като философ съм възпитан така, че с цялото си сърце и душа ненавиждам лъжата, лъжльовците, глупостите, простотиите, идиотщините на въпросните неуморни труженици и апологети на баламосването на наивниците (и на печеленето от тяхната наивност!). 

Толкова тук. Приятно гледане и приятни размисли ви желая!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo