Ще напишем отворено писмо до институциите, с което да поискаме падане на ветото на Македония за ЕС!

 

Да, ще го напишем и ще го изпратим, а институциите, до които трябва да адресираме своето писмо, са: 

1.) Председателят на Европейския съвет г-н Шарл Мишел; 

2.) Президентът (Претседателот) на Република Северна Македония г-н Стево Пендаровски и 

3.) Президентът на Република България г-н Румен Радев (хайде, в случая по изключение няма да го наричам таваришч!) 

Какво ще съдържа това писмо се подразбира, аз разказвам в коментара си, то е близко до ума защото е разумно, защото е истина: БЕЗ НИКАКВИ УСЛОВИЯ КЪМ МАКЕДОНИЯ ДА ОТПАДНЕ, ДА БЪДЕ СВАЛЕНО ТЪЙ ГЛУПАВОТО ВЕТО, а занапред всички проблеми да се решават вътре в съответните страни и то по естествения, разумния и демократичния начин, а не чрез натиск отвън, както си представят тази работа наште комунисто-пишман-патреоти от типа на Славчу, Боко, Каракачанов, Ангелчу Джамбазкий, таваришч Костя Копейкин и прочие, да изброявам ли цялата антибългарска лъжлива и безскрупулна "политическа" и "медийна" гмеж или напаст, която е способна да рипа, да реве и да прави какви ли не откачени напълно плонжове и салтоморталета под диригентската палка на обезумелия тотално таваришч Путин! 

Толкова тук. Приятно гледане и приятни размисли ви желая!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена. 

Добави в Svejo