Тази обнадеждаваща информация ми даде г-н омбудсманът, понеже аз лично бях започнал да си мисля, че братята Аргирови, обявени за почетни граждани на Пловдив, са били предпочетени от ОС пред Нери Терзиева и Евгений Тодоров, което за мен не само е крайно несправедливо, но и може да се оцени като гавра, игнорираща големия принос на двамата не само пред града, не само пред българската журналистика и култура, но и пред толкова непрокопсалата, пък така млада, но имаща въпреки това голямо бъдеще многострадална българска демокрация; но, слава Богу, това не е така, опасенията ми, да се надяваме, са били съвсем неоснователни.
Да видим все пак какво ще реши Общинският съвет де, има някакви шансове този път той да не се изложи, но да не дърпаме, дето се казва, "дявола за опашката"; да имаме търпението да изчакаме да протече сесията на 7 юли.
Разбира се, за мен и Нери Терзиева, Бог да я прости, и Евгений Тодоров заслужават много по-големи награди, ние, небезразличните граждани, даже писахме в официално отворено писмо до Президента на републиката съответното предложение, но то потъна, както обикновено стява, в някое боклукчийско кошче на тъй усърдната българска бюрокрация. Аз лично много се вълнувам от въпроса: все пак възможно ли е и у Нашенско да има известна справедливост от страна на държавата спрямо наистина видни и заслужили личности и граждани като г-жа Нери Терзиева и г-н Евгений Тодоров, т.е. възможно ли е те поне морално да бъдат признати и почетени?
След като се видя и разбра, че тяхното дело, особено тъй колосалното и самопожертвователно дело на Евгений Тодоров, създателя и ръководителя на най-гражданската, най-демократична и истински народна (и при това и така одухотворена, преизпълнена с действена духовност!) медия в България, именно Пловдивската обществена телевизия, толкова години не беше подкрепено от никоя общинска и държавна институция, напротив, беше оставено да се крепи единствено на самопожертвователността, на титаничното трудолюбие, на енергията най-вече на своя създател, на своята емблема, на своята душа Евгений Тодоров! (За когото е малко да го наречем "Българският Лари Кинг" по съвсем понятна причина: самият Лари Кинг не е извършил и не е могъл да извърши великия подвиг - човешки, пък и общочовешки, граждански, културен, морален най-вече, чисто български - какъвто извърши нашият забележителен съвременник г-н Евгений Тодоров, Бог да му дава здраве и сили!)
И тъй, сега въпросът е: дали българският Лари Кинг, т.е. г-н Евгений Тодоров от Пловдив, ще бъде удостоен от властите за почетен гражданин на Пловдив, след като ний, пловдивчани, от години го почитаме като един от нашите най-почетни граждани - и като личност от тъй висока, благородна, напълно духовна проба? (Г-жа Нери Терзиева, ако посмъртно бъде все пак удостоена с това звание, години наред беше почитана, както обикновено става у нас, от признателния народ, но не и от властите, които, разбира се, много закъсняха за да признаят приживе големите й заслуги пред България - и българската демокрация!)
Написах този текст, а в главата ми през цялото време се върти следната крайно неприятна мисъл, ще си позволя да я облека в думи, въпреки рисковете: добре де, трябва ли истински заслужилите и дори велики български личности от истински висока човешка и духовна проба първо да ги убием с безчет унижения и обиди, пък едва след като вече са мъртви, лицемерно да ги удостояваме със закъсняло лицемерно признание? Този въпрос си заслужава да си го задаваме, ето, позволих си да го изразя с думи, белким това ни помогне поне малко да се вразумим - и да осъзнаем какво всъщност правим...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
2 коментара:
"И тъй, сега въпросът е: дали българският Лари Кинг, т.е. г-н Евгений Тодоров от Пловдив"
Българският Лари Кинг е Кеворк Кеворкян.
Да, другарко, точно така е, Кеворк Кеворкян, пардон, агент Димитър, е българският Лари Кинг - най-вече защото и той служи цял живот предано на КГБ, както накрая на живота си се опозори да направи Лари Кинг, минавайки на служба на руската пропаганда, на Раша тудей... Затуй аз казах, че Евгений Тодоров стои много по-високо и от американския, и от руския Лари Кинг, и от българския, именно от агент Димитър...
Публикуване на коментар