Защо трябва да спорим всеки ден, и то не как да е, а пределно честно и откровено?

Много често - нещо повече: ВИНАГИ! - заблуденият човек, обладаният от някаква илюзия човек (примерно от илюзията за собствената си вечна правота и непогрешимост) не съзнава как реално стоят нещата, каква е истината; по тази причина се налага ний, човеците, ний, ближните, да си помагаме - като, да речем, посочваме на този човек къде му е грешката; правим това като тълкуваме как отстрани изглежда за нас неговото поведение или говорене. 

И така му правим добро, на което обаче той ни отвръща, в нашенските родни български условия, с това, че започва да ни мрази (вместо да ни е благодарен!)... 

Щото, знайно е, у нас всичко е тъкмо наопаки на правилното, на нормалното, на доброто, на разумното, истинското... Затова аз продължавам да твърдя, че работата по култивирането и разпространяването на демократичния манталитет и съзнание има огромен НРАВСТВЕН СМИСЪЛ. Като дискутираме всеки ден, и то не как да е, а пределно честно и откровено, като спорим по истински важните (а най-важните са именно ЧОВЕШКИТЕ НЕЩА И РАБОТИ!), като си казваме истината право в очите, колкото и да е болезнено това, ние почваме да ставаме по-добри, по-свободни (свободни от собствените си заблуди и илюзии, то това, анджък, е свободата най-вече!), по-човечни. 

И така, лека-полека, и обществото ни ще започне да се хуманизира и либерализира, т.е. да се демократизира - и декомунизира, и то реално, а не мнимо, а не лъжливо. 

А не да е както е както е сега: слепи, долни, озлобени, смятащи че са непогрешими, не търпящи чуждото мнение до степента да не щат да го изслушат, опитващи се да си затворят как ли не устата, било с доноси, било с призиви за въвеждане на цензура и как ли не още КОМУНОИДИ, които са способни да прегризат гърлото на опонента си със зъби ако се наложи, но само и само да му затворят устата...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена. 

Добави в Svejo