Защо ний, демократите, т.е. свободно мислещите българи, съвсем не се подкрепяме?

По темата, която поставих в публикацията със заглавие Защо гледаемостта на моите видеокоментари по актуални и важни теми е така мижава, хилава, съвсем слаба? има някои отзиви, сред които подбирам един-два, на които отговорих по-детайлно; ето как, ето за какво става дума, ето в каква посока тръгна дискусията ни: 

GeorgiPashev: А защо изобщо ти пука колко хора те гледат? Прави си нещата както искаш, и да става каквото ще...

Ива Краева каза: Не може да промените нищо. Не може да накарате някой с елементарни ценности да стане разумен, нормален или поне средно интелигентен. Посредствеността е бич. Аз харесвам вашите включвания, сигурно нещо не съм наред. Щом като другите масово не ги харесват... Не спирайте. Правете това, което можете и ви доставя удовлетворение. Майната им на всички! 🙂 

Ангел Грънчаров каза: Ива Краева Да, така е, права сте. Никого не мога да променя, макар че като философ и като учител цял живот съм се стараел да помагам на обърканите, на неразбиращите, на страдащите от глупави представи. И въпреки това е обидно хиляди да се изпотрепват да гледат коментарите на путинските пропагандистки лъжци, а пък хора като мен, които казват истината, да имат най-мизерна аудитория. Не мога да разбера на какво се дължи това, ето я причината за моето недоволство по този пункт. 

Предполагам че и демократичната общност, общността на мислещите, има един твърде лош кусур: не се подкрепяме. Примерно какво пречи на моите 30-40-50 редовни зрители (иначе абонатите и феновете ми във ФБ и ютюб са хиляди!) като погледат и послушат някой мой коментар, да натиснат копченцето за споделяне, та то да може да стигне и до техните приятели? Рядкост е някой да се сети да направи това. Докато другите, робофилите, го правят машинално, техният стаден инстинкт ги подбужда да правят това. Докато ний, мислещите и свободните личности, сме индивидуалисти, но поради някой български черти, сме от хнай-лошия тип индивидуалисти, а именно имаме този дефект, че не се подкрепяме; всеки се смята за самодостатъчен и дори за велик, не мисли за някаква солидарност и подкрепа на другите, които имат близки на твоите ценности. 

Аз вече 15 години се мъча да убедя блогъри и ютюбъри, че ако се подкрепяме, ако взаимно споделяме онова ценно и важно, което някой е казал, ще се получи т.н. блогърско или ютюбърско цунами, което означава, че ефектът ще е значително по-голям, толкова, че да можем дори да влияем осезаемо на развитието на политическите процеси. Пиша отворени писма, моля, убеждавам, но до този момент НИКОЙ, моля ви се, не е откликнал, дори и такива, с които имам най-добри отношения, кой знае защо не възприемат предложенията ми, не правят нищо в тази посока. Някакъв най-пошъл и грозен егоизъм ли е причината - не знам, но има нещо такова, така допускам. 

По тази именно причина, по моето разбиране, демократичната общност у нас не нараства, а е малцинство, е години наред някъде общо към 30%, пък и тя е неустойчива, лута се, често подкрепя лъжливи кумири кат Славчу Чалгаря, дори Копейкин някои по-големи тарикати подкрепят и прочие. 

Това е според мен положението. Не е леко. Така аз виждам нещата. Ако някъде греша, нека който е осмислил ситуацията по-добре да ме поправи. Но ето, години наред разни там велики и звездни "обществени личности" от демократичната общност на фейсбук или ютюб стоят недосегаеми, с вирнати носове, и с тях човек дори не може да разговаря, камо ли пък да ги придразположи да си сътрудничим. Такова е моето впечатление. Може само с мен да не искат да си взаемодействаме, знам ли? 

Щото е възможно като философ да предизвиквам у всички някакви атавистични чувства на ненавист, бесовско дразнене и пр. Може да Ви прозвучи прекалено нагло от моя страна да давам пак този пример, но нали се сещате каква е била навремето съдбата на Сократ... 

Аз явно съм голям щастливец в сравнение със Сократ щото до този момент все още не са ме убили, а вече наближавам неговата възраст; но то не е късно и това да направят де - нема да се излагаме сега я?! ;-)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се,  че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo