Докога ще търпите паметниците на крадливите пияници, изнасилвачи и убийци на вашите баби и дядовци?

 

Руският писател Виктор Суворов в своя книга ни казва една истина, за която не си даваме сметка: паметникът Альоша е величествен монумент на пияниците, крадците, убийците и изнасилвачите от Червената армия! Повтарям, за да го осъзнаят някои трудно разбиращи глави: Альоша е величествен монумент на пияниците, крадците, убийците и изнасилвачите от Червената армия! Но в България има още доста други паметници на същата тази Червена армия, окупирала България и донесла на танковете си тъй свидният за някои комуноидни сърца комунизъм. Излиза, че не само Альоша, но и всички тъй наречени "паметници на съветската армия-освободителка" всъщност са все паметници на пияниците, крадците, убийците и изнасилвачите от Червената армия! 

Давате ли си сметка що за страна е страната, която още, нищо че сега е 21-ви век, държи и почита не нещо друго, а именно паметниците на пияниците, крадците, убийците и изнасилвачите от Червената армия? А чия ракия и чие вино са пили тия въпросните пияници, чии вещи са крали тия именно крадци, кого са убивали тия същите толкова важни убийци, чиито паметници още държим? И чии жени и девойки са изнасилвали, да запитам аз и това? Да, пили са ракията на нашите дядовци, прадядовци и бащи, изнасилвали са вашите баби и прабаби, т.е. изнасилвали са жените и дъщерите на вашите дядовци и прадядовци, убивали са също така тия от вашите дядовци и прадядовци, които като са гледали как пияните "освободители" изнасилват дъщерите и жените им, не са се усмихвали нежно, а са грабвали секирите и тоягите и са се опитвали да защитят своята - и вашата! - чест!!! 

И ето го сега в крайна сметка фундаменталния въпрос: що за народ е народът, който търпи и почита десетилетия наред (и то в условията на свобода!) паметниците на крадците, изнасилвачите, убийците на своите собствени баби и дядовци, този народ съвсем изкукуригал ли е, напълно безчестен ли е този народ, от акъл и от съвест лишен ли е, що му е станало на този народ, та се държи по такъв тъп курвински, с извинение, начин?! Що трябваше отдавна да направи нашия народ ако имаше елементарно понятие за чест, за достойнство, за справедливост, за истина?! 

Засега и тук - толкова. Останалото - в клипчето. Приятно гледане и приятни размисли ви желая!

Който желае да подпомогне издаваното от мен философско списание ИДЕИ, което работи за разгръщането на духовния и личностен потенциал на младите хора, може да го направи като използва информацията по ето този линк. 

Абонирайте се за канала, на който гледате това видео, това пак е подкрепа за усилията ни да помагаме гласът на истината да се чува из българските простори: защото, за жалост, се превърнахме в страна на лъжата и на лъжците (които, знаете, се къпят в слава и просперират като арабски шейхове!). 

СЛАВА НА УКРАЙНА! СЛАВА НА СМЕЛИТЕ - И СВОБОДОЛЮБИВИТЕ, И ПРАВДОЛЮБИВИТЕ! - ГЕРОИ НА УКРАЙНА! 

Смело коментирайте, не бъдете малодушни, бъдете добри граждани! 

И да добавя традиционното: не забравяйте, моля, да натискате бутончетата, било за харесване, било за нехаресване, също така не пропускайте да се абонирате - ако все още не сте го сторили. 

Стига истината да не ви е безразлична де, ако не ви е безразлична, направете го, абонирайте се за нашия тъй правдолюбив канал!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo