ВЛИЗАШ В БOЛHИЦATA ЗАРАДИ K0BИД. Слагат ти кислородна мacкa след 1 час чакане в СПEШНОТО. След това те изпращат в пумологията, където ти пускат кислород с мacка "балон". Никой не се грижи за теб, не допускат близки заради K0BИД и трябва да се оправяш както можеш. Не можеш да се храниш самостоятелно, искаш да се отвори прозореца в стаята за малко свеж въздух, но след като помолиш учтиво санитарката ти се отказва и ти казват, че си ЛИГЛЬО. След като успяваш да споделиш това с близките си, те са принудени да намерят някой в бoлницата, на когото да плащат извънредно всеки ден, за да се грижи за теб.
След няколко дни се подобряваш. Очакваш да бъдеш излeкуван, но те вкарват в ИHTЕHЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ на aпapатно дишане. Там ти взимат телефона и единствения контакт с външния свят. Вече си пленник! Никой не може да те види, да говори с теб и да се погрижи за теб. Не те информира никой за начина на "лeчение". След известно време разбираш, че имало подобрение в състоянието и се изпълваш с оптимизъм. На сутринта за съжаление си ИHTУБИРАН... Вкарват ти тръба в гърлото и пускат 100% кислород. Изпадаш в безсъзнание и часовникът започва да отмерва последните ти дни. Всякакъв опит на близките да бъдат до теб и да бъдат в час с лeчeнието е отблъскван. Вече НИКОЙ не може да ти помогне.
Бoлницата получава тлъста пътека, изписват се лекарства, които няма да се купят. Всички печелят от теб - от директора - до санитарите. А КИСЛОРОДЪТ гори в теб, изгаря органите ти. Дробовете ти вече са разкъсани от налягането и капацитетът им е на минимум. Бъбреци, Сърце, Мозък са пред отказване... Роднини и близки звънят притеснени:
- Състоянието е стабилно, организмът се бори - казва дежурният всеки ден...
Да, ти се бориш срещу УБИЙСТВОТО ти - упоен, вързан, с маркуч в сухото ти гърло, изплезил езикк, като куче в жега... Минават две седмици, пътеката е готова, готов си и ти. Сърцето отказва и те напъхват в чувал, като стар непотребен боклук, от който вече не могат да се изкарат пари.
От близките достигат до теб плач и ридания. Ти не ги чуваш - убит си.
По документи - от K0BИД, а реално - от "ЛEЧEHИETO"...
~ по действителен случай ~
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: По абсолютно същия начин наскоро почина и моят приятел Любен Воденичаров, Бог на го прости! С тази само разлика, че той постъпи в болница без никакъв ковид, а с бъбречна криза, ден преди да го изпишат установили, че се бил заразил (в болницата!) с ковид) Оттук-нататък всичко е съвсем същото. В първите два дни той ми се обаждаше по няколко пъти на ден и се оплакваше от ужасната обстановка (той е неподвижен, а нямаше придружител), казваше ми, че няма никакви симптоми за ковида и директно ми заяви: "Г-н Грънчаров, аз тук явно и ще си умра!". На третия ден вече той беше на апаратно дишане и в кома, от която вече не излезе. Почина на 45-тата си година...
ПОСТСКРИПТУМ: В момента тече разследване от полицейски инспектор по нареждане на прокуратурата и по жалба на небезразличните граждани, което, разбира се, ние вече знаем как ще завърши: "Всичко е напълно правилно, виновни няма, Бог просто си прибра Любен Воденичаров в един по-добър свят: радвайте се за което - щото вече няма да се мъчи в този тъй грешен земен свят!"...
ДОБАВКА: В държава, в която престъплението е всекидневие, т.е. в чисто мутренска и разбойническа държава няма нищо чудно в това, че този или онзи прави нещо престъпно; в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ да спазваш законите, т.е. да живееш порядъчно се възприема от околните като сигурно доказателство, че си глупак. А ако пък случайно се бориш за права, за справедливост и за правосъдие, тогава всички те смятат за безнадеждно побъркан човек, за абсолютно ненормален.
Знам го това защото съм го преживявал много пъти и го преживявам и сега всеки ден. Горното е един най-пресен случай в тази посока...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
5 коментара:
Това беше коментар на неква жена по друг случай, различен от на Водняшаро, но явно това е вече типичен начин на работа на Менгелетата. Убийците в бели престилки не се спират пред нищо.
Защо на Менгелетата трябва да им се плаща, дори и ако са уморили некой. Заплащането трябва да е обвързано с оценка на качеството на работата им и да им се плаща само, ако имат минимален процент излекувани, а за умрелите не само, че не трябва да се плаща, а трябва да се наказват и финансово.
А който не може да постигне тези стандарти, ако ще да фалира. Ако не фалира, да му вземем лиценза, щото реално това не е болница, а килл-ница.
Георги Пашевъ
За смъртта на Воденичаров огромна отговорност носите ВИЕ. Вместо да го насърчавата да се лекува, вие пълнехте главата му с политика и го занимавахте с глупостите си. Живейте сега с тази вина.
Тъй ли, другарко? А за глобалните промени на климата аз имам ли вина?
За тях не. Но за смъртта на Любен - да.
Другарко, Вие май си присвоихте и длъжността на Бог. :-) Толкова ли нема психиатри у Вашата махала мари?
Публикуване на коментар