Аз казвах ли ви, че комунистите са били криминални типове, крадци, разбойници - и убийци?

На това му се казва "Вожд и учител на българския народ"! Отначало започнал да организира кражби с 5-6 годишни деца на Женския пазар, за да стигне до шеф на Коминтерна и на най-големите гангстери на световната комунистическа революция! 

"От всички деца баща ми се оказал много работлив, инициативен, другите били готованци. Той започнал да тича по улиците и каквото му попадне – краде. Цигари, вестници – търчи из улиците и ги продава... Това е било в началото на живота му. След това имал щастливата случайност, така да се каже, да се запознае с Георги Димитров, бъдещият вожд, който се въртял на пазара и събирал деца като баща ми. Той бил десетина години по-голям от баща ми, но голям организатор. Раздал по една ножичка на децата, които се въртели около него. Тогава селянките на пазара ходели на плитки, а на плитките имало пендарки. И той ги карал да режат плитките и да му носят пендарките. Баща ми реже плитките заедно с пендарките. Бяга при Георги Димитров, който ги чака зад един павилион на пазара, дават му парите, всичко, пендарките, а той в замяна на това ги праща по мазетата – да крадат за да се хранят – компоти, дини, такива работи..." 

Из интервю на Моско Аврамович в книгата „Историята, населена с хора“ 

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека. 

Добави в Svejo