Защо клетата баба Марийка е тъжна и оскърбена заради нашето поведение на празника Света Богородица?

 

Срещнах се отново с 90-годишната бедна, самотна, болна, изоставена от целия свят бабичка, с която съм приятел от няковлко години, откакто животът ни срещна на улицата; веднъж седмично й нося вода с 6 големи 10 литрови бутилки от минерална вода понеже в нейния апартамент няма вода, лишили са я от вода нейните съседи-самаряни, които преди години прерязали тръбата; и ток също няма в апартамента й, тя живее в ужасни, нечовешки условия, ала, за жалост, никой не се трогва от това; говоря за гражданите в нашия тъй културен град Пловдив, който наскоро беше обявен при това за Град на доброто, моля ви се! (Прочее, а за посланик на доброто в този град на доброто беше официално обявен от властите прочутият Слави Клашъра, тогава ний, небезразличните граждани, го помолихме да отдели трохичка от своите богатства и да помогне на бабата, ала въпросният звезден и тъй велик Клашър, любимец на нашата младеж, така се възмути и изчерви от наглата ни молба, че ето, вече втори месец мълчи възмутен от наглостта ни: тъй де, той може и да си е посланик на доброто, но това изобщо не го задължава да прави каквото и да било добро на някакви си там прости и бедни бабички, нали така?!) Както и да е, та от немай-къде на баба Марийка се налага да помагам само аз - като й нося поне вода, а пък понеже няма ток, за да си свети вечер й подарих една соларна лампа със сензор, така именно някак "живей", тъй да се рече, тази иначе мила и добра бабичка (излишно е да казвам, че в апартамента й сега е такава нетърпима горещина, щото тя живее на 12-тия таж, последния, горещината сега там е такава, какъвто е студът през зимата, а бабата героично изкара тази зима там, в разбития й апартамент, което, както и да го погледнем, е Божий знак към нас, тъпанарите от Града на доброто Пловдив!). Та значи отивам аз вчера при нея и на входа за малко да се сблъскам с един важен господин с превъзходни мускули, имащ типичния мутренски изглед на лицето, който се спря, изгледа ме с презрение и ми рече нещо; прочее, ето какъв вдъхновяващ диалог проведохме ние двамата с него (ще го опиша по възможност пределно точно, с оглед да възприемете съдържащия се в краткия ни разговор наистина вдъхновяващ възпитателен смисъл, т.е. да видите как по казуса "баба Марийка" мисли сравнително младото поколение на нашето тъй свидно добродетелно отечество България!): 

Мутробразният гражданин: Ти какъв си бе? За какво ти е тази вода? 

Аз: Аз ли, ами човек съм, а тази вода я нося за вашата съседка баба Марийка. 

Мутробразният гражданин: Ти нормален ли си бе?! И откъде й носиш тази вода? 

Аз: Защо да не съм нормален? Тя е човек и се нуждае от вода, затова й я нося. А водата я нося от нас, от моя блок, живея в ж.к. Тракия. 

Мутробразният гражданин: Егати идиота, значи от Тракия чак я носиш?! И кой ти разрешава да й носиш тази вода? Ти не знаеш ли, че е най-добре проклетата стара вещица да умре? 

Аз: Недейте така де, господине! Да я оставим да умре без вода, потънала в мръсотия, е голям грях! По-страшното е това, че никой от вашия блок не се сети толкова месеци да донесе грам вода на бабата, въпреки че всички се възмущавате от вонята, която се носи от нейния апартамент. 

Мутробразният гражданин: Какъв грях бе?! Тя, бабата, е за всички вредна! И затова никой не й помага. Само ти, някакъв идиот ли си? И по този начин вредиш и на всички нас. Искаш ли сега да те накарам да сипеш водата ей-там, в канавката? 

Аз: Така не бива да се говори, млади господине! Грехота е. Кой кога ще умре решава Бог, това е Божия работа, не наша! Недейте си слага този грях на душата. 

Мутробразният гражданин: Очевидно си изкукуригал съвсем! Какъв бог бе?! Айсиктир! Почнаха да ме сърбят юмруците да ти шибна некой и друг токат в гадното изпотено лице! Айде се махай от очите ми! 

Аз: Занасям й водата и се махам. Аз само веднъж седмично идвам за по няколко минутки тука. Не ви се пречкам изобщо. 

Мутробразният гражданин: Откачалка тъпа! Повече да не съм те видял тука, че видя ли те, ще страдаш много! И не ми философствай, че ме нервиш. 

Това беше, така завърши нашият разговор до входната врата на блока. Аз в онзи момент реших, че повече не бива да се обаждам да дразня съществото срещу себе си и тръгнах, свит отдве, да нося тубите, а пък мутрообразният индивидуум, като ме изгледа още веднъж с цялото презрение, което е способно да изрази лицето му и мърморейки си нещо, тръгна към лъскавата си кола. 

Това е случката на входната врата пред блока на баба Марийка, станала вчера. А сега можете да изслушате разказа и на самата баба Марийка в клипчето и да се запознаете с нея. Приятно слушане и приятни размисли ви желая!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo