Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

четвъртък, 18 август 2022 г.

Непубликуваното от парцала УИКЕНД мое интервю

Публикувам интервюто, взето от мен от журналистка от парцала УИКЕНД, което после редакторите, като видяха отговорите ми, се уплашиха и не посмяха да го публикуват; предполагам щото са разбрали, че дотолкова няма да се хареса на собствениците, че ще им дърпат ушите:

1 Г-н Грънчаров, Вие сте философ по образование. Кога се зароди тази Ваша страст към философията?

Да се надяваме и по призвание съм философ, щото то е истински важното. А философията е любов към мъдростта. Моят дядо Васил беше изключително мъдър човек, неговата философия на живота беше почерпена от самия живот и той ми повлия много; майка ми и баща ми също. В рода ми имаше много природно интелигентни и богати с душевността си личности. Като ученик в гимназията пък мой учител по философия беше един твърде духовен човек, учил семинария и Духовна академия, но станал учител, той се казва Звезделин Янев. От него чух думата философия и се влюбих и в думата, и в идеята за философия.

2 Дълги години работите в българското училище. Защо обаче вече не сте част от образователната система, а не сте пенсионер?

Да, стана така, че тъкмо в най-добрите за един учител години (това е именно „есента на живота“, когато всеки от нас бере, така да се рече, плодовете на предишния си живот!) аз бях изхвърлен от образованието по недопустимо грозен начин от една властваща администраторка, която се изживява като стожер на авторитарната и бюрократизирана система на образование; тя видя в мое лице враг на системата (и най-вече на своето лично блаженстване в нея!) и ми обяви безжалостна война, вдъхновявана от Сталинския девиз: „Есть человека, есть проблема, нет человека, нет проблемы!“. Там е работата, че аз съм свободолюбив човек и демократ убеждения и понеже съм и философ, изпълнявайки ролята и задачата си, не мълчах като мижитурка, а поставях истински важните въпроси за дискутиране, което пък у нас съвсем не се харесва на недиалогичните и посредствени автократори. Същевременно моят либерален и демократичен подход в обучението създаде реална заплаха за статуквото, понеже младите хора, учениците, бяха силно впечатлени и вдъхновени от такъв коренно различен тип отношение, което не разчита на принудата и страха, а поставя младия човек в ситуация, в която той доброволно, с трепет практикува свободата си, ползва се от нея. По тия причини бях оценен като „народен враг“ и бях подложен на обичайната кампания по личностното и професионално дискредитиране и оплюване, бях подложен на невиждан административен терор. Но главната причина все пак беше тази, че си позволих да дам пълна гласност на ставащото в училището, в което съм работил 17 години, именно пловдивската ПГЕЕ, известна в града ни като „ТЕТ Ленин“; да, опитах се да предизвикам тъй потребния за промяната в образованието обществен дебат. Това обаче беше възприето от властващите стожери на системата като „предателство“ (в мафиите, знайно е, тайната е свята!) и войната срещу мен стана наистина безпощадна. Тъжното е, че народът (родителите, гражданите, учителите) общо взето не ме подкрепиха, страхът в условията на авторитаризъм е поголовен и понеже в тази епична битка аз си останах самотен бях в крайна сметка и победен (фактически, но не и морално!). Бях опраскан, уволнен, остракиран от системата; интересно е, че висшестоящите длъжностни лица на образователното ведомство взеха решително страната на тероризиращата ме, на позволилата си този произвол директорка; явно солидарността на бюрократите е на висота тъкмо защото те по този начин пазят своята хегемония, всевластието си. И ето, 9-та година вече аз не мога да учителствам, да практикувам професията, на която отдадох живота си, което е скандално. Но обществото ни, за жалост, продължава да спи. По необходимост обаче учителствам в Мрежата, всеки ден изнасям какви ли не уроци – и на самозабравили се управляващи, и на заблудените хора, които у нас са бол, и на младите най-вече. Хиляди хора всеки ден посещават блога ми и слушат беседите ми в ютюб.

3 Как се справяте в тези трудни времена? Водите предаване в пловдивска телевизия, но получавате ли заплащане или се налага да се занимавате с някаква друга работа?

В Пловдивската обществена телевизия, ръководена от съпруга на наскоро починалата Нери Терзиева, Бог да я прости, именно от забележителния журналист и писател Евгений Тодоров, всички работим про боно, без никакво заплащане – и точно това е истински доброто и вдъхновяващото за идеалист като мен (нещо, с което обаче, както и може да се предположи, съпругата ми изобщо не е съгласна!). За да се прехранваме обаче (най-лошото е, че за да отмъстят на мен, властващите бюрократи уволниха и съпругата ми, също учителка, и нея държат в принудителна безработица години наред!) на мен ми се налага да работя за минималната заплата като нощен пазач. Но въпреки това се чувствам прекрасно: най-голямото богатство на този свят е чистата съвест. Безценно нещо е достойнството, честта. Мижитурка не мога да бъда, останах си свободен човек. Е, платих тежка цена за този лукс. Разбира се, аз съм моралният победител; потресаващото е обаче, че това масово не се разбира най-вече от тези властващи калинки в образованието, които си позволиха да се изложат така грозно. И страшното е, че народът тъпее и не е намерил още сила да им поиска да платят сметката. Водя дело в Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Убеден съм, че справедливост има – ако не на този, то задължително в оня, в по-добрия свят.

4 С какви впечатления сте от министър Денков? Започна ли той реални реформи в образованието или Ви остави по-скоро с негативни впечатления?

Няма да скрия, крайно много съм разочарован от министър Денков – както и от предишните министри. Никой от тях не посмя да посегне на всевластието на образователната министерска и директорска бюрокрация, което е главният порок на тъй неадекватната и ретроградна система на „образУвание“, което, както знаем, ражда предимно дефектен, негоден „продукт“, а именно „функционално неграмотни“, иначе казано, неумеещи да мислят, тъпи, отвратени от знанието и от мисленето млади хора. В нашите условия младите се спасяват от пораженията на системата само доколкото успеят да се дистанцират вътрешно от нейния толкова злотворен дух.

5 Различни са мненията за отиващото си правителство. А каква е Вашата оценка?

Смятам, че правителството на Кирил Петков показа нещо безкрайно важно: че в условията на демокрация властта не е диктат на едно налагащо волята си желязно мнозинство, а е непрекъснат дебат между различно мислещи, имащи различни интереси субекти, тя е примиряване чрез диалога на неизбежните различия с оглед постигане на верните, на добрите, на разумните решения. Без разгорещени дискусии няма, не може да има демокрация, и то дискусии не само в Парламента или в правителството, а в цялото общество, между имащи различни разбирания граждани. Докато не се научим да водим пълноценни и плодотворни дискусии добро като общество няма да видим. Ето, в правителството на промяната се водиха разгорещени дискусии и то показа, че въпреки трудностите демокрацията е по-добра от тъй лесния начин на управление, именно авторитарния, в който едно лице, вождът решава всичко, а всички му се подмазват и изпълняват (с оглед користни печалби, от което обаче губим всички!). Моята оценка за сваленото от власт правителство е положителна. Разбира се, свалиха това правителство силите, за които функциониращата демокрация просто е неизгодна. За тях демокрацията, правовата държава, правосъдието, справедливостта са равностойни на гибел. Битката ни с разпищолилата се у нас мафия няма да е лесна, но ние, гражданите, ако трябва ще направим и невъзможното, но ще освободим държавата си от олигархично-клептократичния октопод. България не е и няма да бъде бащиния на мафията. От нас зависи да си върнем държавата – за да заживеем най-сетне достойно, в нормална страна.

6 В кой сектор правителството се справи най-добре? А разочарова ли Ви с нещо?

Много добри неща направи това правителство, но много неща и не можа да направи поради яростната съпротива на пратениците на мафията вътре в него, именно депутатите и министрите на Слави Трифонов Учиндолский (който направи безценни услуги на мафията, които, да се надяваме, са му били достойно заплатени!). Най-доброто, което направи правителството Петков, е това, заради което го и свалиха Славчувците: попречи да се крадат пари от бюджета, спря някои кражби. Хубаво беше и това, че правителството тества Гешев като арестува Бойко Борисов и Горанов, пък мутро-милиционерския главен прокурор не се усети, че го изпитват и ги пусна, та по този начин ни показа кому служи: пази шефа си Борисов – и шефа си Пеевски от правосъдието! С нищо особено не ме разочарова правителството, вярно, допуснаха някои грешки, примерно трябваше и първият, и третият мандат за съставяне на редовно правителство да стигнат до дебати и до гласуване в парламентарна зала. Пропуснаха голяма възможност чрез тия дебати да просветят народа за това кой кому служи в нашата родна политика.

7 Инфлацията, повишението на цените се очертават като основни грижи на българите. Според Вас бяха ли взети адекватни мерки в тази посока?

Аз лично мисля, че скокът в цените, освен някои обективни фактори (войната и спирането на вноса на горива от Русия), се дължи на добре проведена акция на мафията, която се опитва да преметне народа като му внуши, че, видите ли, щом нейните хора не управляват, всичко в тази държава „отива на кино“ или по дяволите. Мафията владее всичко в нашата държава, абсолютно всичко. Няма сфера, която да не е под нейния контрол. Допуснахме всичко да се мафиотизира у нас. Мафиотски е господстващият модел на управление; по мафиотски начин даже „мислят“ повечето от българите. (Примерно: „Грехота е да бъркаш в кацата с мед и да не си оближеш пръстите след това!“, т.е. само глупаци са ония, които са на власт, пък не крадат – нали така „мислим“ почти всички?) Синдикатите у нас са мафии, художествените гилдии са мафии, университетите дори са мафии, в които властва диктатурата на посредствените, дори последното селско училище е мафия с вожд „господин директора“; корупцията у нас е страшна. Как в такава държава, в която толкова яко се краде, да има нормално пазарно стопанство и нормални цени?

8 Каква е оценката Ви за участието на БСП в правителството? Мнозина анализатори очакваха, че именно те ще го съборят, но всъщност Слави се оказа причината да отиваме отново на избори.

Аз съм антикомунист откак се помня, но не мога да си кривя душата, че БСП напоследък се държа достойно и адекватно, даже съм възхитен от поведението на някои нейни дейци (Явор Божанков), които говорят и постъпват разумно и справедливо. Браво! Обнадежден съм, че у нас въпреки трудностите младата и непрокопсала българска демокрация все пак в един прекрасен ден ще проработи. Само с диалог на различно мислещите и с постигане чрез спорове на съгласие може да си устройваме живота по нормалния човешки начин. Крайно време е да се освободим от тъй вредните остарели представи, че ще ни оправи някакъв чутовен народен бабаит с яки мускули и ниско чело.

9 Десните хора твърдят, че влиянието на кадрите на БКП и Държавна сигурност в управлението на страната е все още реално и силно. Не е ли малко преувеличено това 32 г. след началото на демокрацията?

Не е преувеличено. Ченгетата от ДС у нас дирижираха целия преход и особено след 2001 г. успяха да завладеят държавата ни; т.н. мафия е по същество ченгесарско изобретение и се намира под контрол на задкулисието на ДС. Не бива това да се разбира плоско, че самите някогашни ченгета от ДС решават и ръководят всичко, не, те вече си имат млади добре обучени възпитаници, това са обикновено техните синове и дъщери; тази разбойническа напаст, която окраде националното богатство на България, се самовъпроизвежда – както именно се развива всяка мафия. Трябва да имаме предвид и това, че нашите ченгета са под контрола на руските ченгета, знаем, че ДС беше филиал на КГБ, това и досега си е така. Мафията у нас е руско-българска и кагебистко-ченгесарска, това трябва да се знае от всеки българин защото е истина. Много е тежко положението ни. Виждаме, че Русия води война и срещу България, не само срещу Украйна, тя воюва и с Европа, и с Америка, което е показателно за мащаба на руската, на путинската лудост и бесовщина. Такава, за жалост, е истината, непростимо е да я игнорираме. Но в медиите тия неща се замазват. Щото, видите ли, народът ни бил „русофилски“. Всъщност най-голям враг на Русия и на руснаците е именно Путин и кремълските кагебистки разбойници, които съсипаха образа на тази иначе велика страна.

10 Адекватно ли реагира правителството на войната в Украйна?

Не съвсем, донякъде, именно според условията, но все пак направи възможното; но това е обяснимо: и БСП, и ИТН са русофилски настроени. Въпреки това правителството, въпреки неизбежната мекушавост на позицията си, все пак застана на правилната страна, взе на страната на бореща се за свободата си Украйна и против безчовечно държащия се жесток агресор. Мисля, че Кирил Петков трябваше да не усуква толкова, да не играе на прекалена демокрация, а трябваше еднолично да реши и да прати оръжие на Украйна. Вярно, тогава рискуваше правителството да бъде бутнато веднага, но пък тогава щеше да се разбере ясно от българите кои партии чии са, български ли са или обслужват руския имперски интерес.

11 Защо според Вас Путин се реши на този краен ход? Има различни спекулации за неговото здраве, но ако е напълно здрав, какво може да накара един човек да действа така?

Путин е дълбоко страдащ човек. Страда най-вече поради това, че е лице на крадлива и лъжлива банда от бандити, от кагебистки разбойници. Руската мафия извърши най-епохалното крадене в историята именно в ерата на Путин, а руският народ беше грабен от кагебистката хунта така както и ордите на Чингис хан не са го грабили. За да се спаси от народния гняв путинската мафия се видя принудена чрез бесовска пропаганда да създаде напълно лъжлива картина на света, в която, за жалост, вярват и доста зомбирани от пропагандата българи: че „лошият Запад“, че „проклетата Америка“ и „старата блудница Европа“ били, моля ви се, най-големият враг на руснаците – направиха това с оглед да скрият истинския враг на руснаците, именно кагебистката банда. Путин управлява в нашия 21-ви век с изцяло остарели и отречени методи, именно всяване на страх, разпалване на параноя в душите на малодушните, на немислещите – и то чрез безцеремонно лъжлива пропаганда. В тъй мистичния лъжлив свят на путинщината всичко е наопаки на истинското, на реалното, на действителното; бесовете на путинщината са една разюздана психопатология, която по естеството си е психиатричен феномен. Как ще свърши, до какво ще доведе тази масова руска лудост никой не може да предвиди. Да се надяваме, че Путин няма да посегне към атомното копче, на което е способен – понеже след като господството на мафията му отива по дяволите, по-добре и целият свят да отиде по дяволите. Аз лично смятам, че ЦРУ и другите тайни служби на западните държави правят нужното щото побеснелият дребосък от Кремъл да бъде поставен на мястото му – преди да обезумее дотам, че да дръзне да подпали целия свят.

12 Как гледате на възможността ГЕРБ отново да станат първа политическа сила и г-н Борисов да е отново премиер?

Такива неща не стават в историята и в живота. Бойко Борисов също като Путин живее в нереален и лъжлив свят, нямащ нищо общо с действителния. Аз вече изпратих отворено писмо на инициираната от мен Общност на небезразличните граждани до Бойко Борисов, в което му посочихме верния, добрия и за него самия път: сам да се оттегли от ръководството на ГЕРБ и сам да поиска да застане пред правосъдието, с оглед да докаже невинността си; нещо, което той, разбира се, няма смелостта да направи, което пък показва, че до шия е затънал в ла..., пардон, в езеро от фекалии, да се изразя по-културно и метафорично. На ония, на които Бог е приготвил гибел, първом им взема разсъдъка. Б.Борисов никога повече няма да е премиер, а най-вероятно ще си изживее старините или в Централния софийски затвор при бай Ставри (което е справедливият вариант!), или на Бахамските острови – в случай, че ний, българите, не успеем да отвоюваме държавата си от мафията.

13 Имат ли в Европа ясна представа за това кой е Борисов? Сам той твърди че се ползва с доверието на почти всички лидери в ЕС, но дали е така?

Бойко Борисов е ясен за Запада, за Европа и за Америка още преди да стане виден медиен феномен, иначе казано, преди да стане шоумен (той също като Слави е шоумен, но на малко по-различно телевизионно шоу!). Ако си спомняте преди първите избори, на които Боко се яви като „политик“, американското списание Congressional Quarterly предупреди българите, че въпросното лице е от средите на организираната престъпност, но мнозинството тогава не се повлия от предупреждението. Никакво доверие Борисов няма пред лидерите в ЕС, него го възприемат като куриоз – и му се смеят не дружелюбно, а подигравателно, но той схваща това като „конграчулейшънс“. Зер три папи са го галили по главата! Той е фантазьор, самозабравило се крадливо парвеню. Такива трябва да стоят далеч от политиката. Но дали народът ни го е проумял не е много сигурно. Прочее, за Борисов гласуват само облажилите се от 12-годишния му режим и членовете на техните семейства, т.е. предимно корумпираната общинска и държавна администрация.

14 Оптимист ли сте за бъдещето на България?

Да, оптимист съм, въпреки че си представям ясно, че оправянето на свидното ни отечество ще бъде трудно – защото минава през тъй трудното покълване не само на автентично съзнание за свобода у мнозинството от българите, но и на пораждането, на формирането на тъй потребния ни манталитет на свободно живеещия, отговорния за своето бъдеще и достоен човек и добър гражданин. Затова реформата в образованието, за която аз лично съм работил толкова много години, е ключовият фактор за формирането на едно поколение на свободата, което именно и ще спаси България. В страните, в които има критично малцинство от свободолюбиви и правдолюбиви хора, чиито глас обаче се чува от народните маси, мафията, разбойничеството и беззаконията нямат никакъв шанс. Защото ние, гражданите, ние, народът, сме решаващия фактор, длъжни сме да си изпълняваме ролята – иначе, както виждаме, в празното пространство се намества мафията.

15 Като философ и учител, може ли да дадете някакъв съвет към младите хора, които решават да учат и работят в България?

Аз съм автор на много книги и учебни помагала, които имат за предназначение да подпомогнат раждането на суверенната и достойна човешка личност у младите. Трудно е с две изречения да извлека сега главното от тях. Ще им припомня обаче думите на Спасителя, които приех като девиз на моя живот: „Познайте истината – защото истината ще ви направи свободни!“. Да, истината освобождава, а лъжата ни праща в призрачния свят на сенките, където бродят зомбита и където кошмарите са всекидневие. Търсете истината, обичайте истината, никога не обръщайте гръб на истината! – нека този да бъде моят съвет към младите. Успехът, и то истинският, а не мнимият, им е в кърпа вързан: ако имат обаче мъжеството да го следват всеки ден.

ЗАБЕЛЕЖКА: Горното интервю беше публикувано в приятелския блог на г-н Иво Инджев под заглавието:

Едно интервю, което изплаши поръчителите му от в. УИКЕНД


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...



Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

2 коментара:

Анонимен каза...

"Празни мисли на един празен човек".

Ангел Грънчаров каза...

Другарко, а Вие бихте ли изказала своите "Пълни мисли на една пълна другарка"? :-)