В комбина ли играят московците Боко Борисов и Румен Радев - и пропутинска президентска республика ли искат да правят?

Калин Манолов

5 ч.  · 

Ако президентът осъществява пълзящ военен преврат, както сутринта каза бившият шеф на кабинета му, трябва да бъде арестуван и съден. Преди това обаче тряба да му бъде организиран контрапреврат. Участниците в преврата трябва да бъде разстреляни. Държавният глава - изгонен в Русия.

Поне това се е случило в България преди 136 години, когато през август 1886 започва "Българската криза". Само че сега нямаме Стамболов за контрапреврат. А Радев не е княз нито по произход, нито по манталитет, за да очакваме да се оттегли доброволно заради добруването на държавата. Трябва да бъде неутрализиран - най-малкото защото заради имунитета си не може да бъде съден. А ако може - то е единствено за държавна измяна.

Класическият военен преврат безспорно консумира състава на това тежко престъпление срещу държавата. Пълзящият - едва ли.

Всъщност Радев "пълзи" към неразрешена му от конституцията власт вече трета година. В отчета за втората годишнина от избора си на 28 януари 2019 той свали политическото си доверие от правителството на ГЕРБ и двамата с Бойко Борисов се хванаха гуша за гуша. Сега, ако се вярва на Калоян Методиев, и двамата са хванали Корнелия Нинова за гушата с по една ръка. Четвъртото служебно правителства на Радев прави това, в което той обвиняваше третото редовно правителство на Борисов - "концентрира власт отвъд отредената му от конституцията и нарушава балансите на власт". А "дали ще се потърси увеличение на правомощията на президента зависи от развитието на политическите процеси в страната и решимостта на обществото да се пребори с имитацията на управление. Ако и следващият парламент излъчи компромисна и блокирана в зародиш коалиция или пък формира безпринципна коалиция в името на властта, това ще бъде последното раздаване на картите в настоящата политическа система."

Преди три години подозренията, че Радев се опитва да установи президентска република, звучаха неубедително заради личната неприязън между Радев и Борисов, и относително неутралната позиция на Москва. Сега това не са просто подозрения, а план, който систематично се следва от очевидно сключилите примирие помежду си двама генерали, чиито конци още по-очевидно се дърпат от Москва. Само че между двамата няма да има "смяна на креслата" като между Путин и Медведев. И крайната цел на пълзящия преврат не е изваждането на България от НАТО и ЕС. На Москва е много по-изгодно да сме неин троянски кон в двете организации, каквото и правителство да е на власт в София. Досега това се постигаше, трябва да признаем, с активното или пасивно съучастие и на НАТО, и на ЕС. От 2014 г. насам, заради поетата линия на твърда конфронтация със запада, играта загрубя и целта се промени. Крайната цел на Москва вече е превръщането на България в президентска република начело с Румен Радев. Бойко Борисов ще е неговият редовен премиер.

Това е „радикалната промяна на политическата среда и стила на управление“, която поиска държавният глава през 2019. Както видяхме, правенето на президентска партия е елемент от въпросната промяна, не нейна главна цел. Така де, генералите правят преврати, не партии. И понеже не успя със Слави, Кирил Петков и Стефан Янев, сега Радев пробва с Георги Гергов. Очаква той да му поднесе главата, тоест, партията на Корнелия Нинова, на тепсия. Досега Нинова успешно удържа поста, който преди 6 години спечели от Михаил Миков с 6 гласа. Но през това време Радев не беше президент, Русия не беше нападнала Украйна, а Газпром и Лукойл пазаруваха българските политици на кило. Сега Кремъл играе ва банк и залогът очевидно е БСП. Парадоксално, но излиза, че Нинова е преграда, а не мост за превръщането на България в Задунайская губерния!

Силно се надявам Продължаваме промяната и Демократична България да разбират това. И да се явят на изборите така, и да спечелят толкова гласове, че заедно с БСП да имат конституционно мнозинство. То ще им е нужно не за импийчмънт на Радев (да не би Илияна Йотова да е по-добър вариант за президент ??!!), а за свикване на Велико народно събрание и промяна на Конституцията.

Писал съм вече - трябва да се променят чл. 99 и чл.158 от българската конституция. Първият член регламентира т.нар. парламентарна рулетка, вторият- свикването и правомощията на Великото народно събрание.

Липсата на рулетка ще намали зависимостта на изпълнителната власт от президента при кризисни ситуации. Липсата на ВНС ще направи много промени, особено в съдебната власт, възможни. Отмяната на член 99 и член 158 няма автоматично да направи политическата ни система по-добра, но ще е едно добро начало. То ще отпуши безпрецедентната политическа и институционална криза, в която България изпадна след дванадесетгодишното управление на ГЕРБ, и която е формален аргумент Радев да иска промяна на формата на държавно управление.

Липсата на служебни правителства ще предотврати възможността президентът да бъде и премиер, па макар само за два месеца. Миналата година показа защо - два месеца по два месеца, по два месеца - и накрая президентска република. Това е кошмарният сън на българските партии, и ние, гражданите, трябва денонощно да ги плашим с него, за да бъде член 99 от Конституцията отменен.

Иначе още 4 години ще се терзаем дали президентът осъществява състава на престъплението държавна измяна, за да му поискаме импийчмънт заради колениченето пред Москва.

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека. 

Добави в Svejo