Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Представена публикация
За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!
Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...
вторник, 6 септември 2022 г.
Познавате ли "Професора", наречен още Рамбо?
Ангел Грънчаров: А това е Рамбо, моят приятел и незаменим помощник в нощните ми дежурства...
Георги Пашевъ: Улична порода неустановена, поне каракачанка да беше или немска овчарка.
Ангел Грънчаров: Георги Пашевъ Не знам каква е породата, но аз лично по-добро и по-умно куче в живнота си не бях срещал. Работниците тука, които са го отгледали, го наричат освен "Рамбо" и, моля ти се, "Професора". :-) Знаеш ли в какво се свежда "професорството" му? Ами е толкова умно куче, че само обикаля цялата територия на обекта и го пази, умее във всеки момент да открие къде има проблем и е там; стои на едно височко място и наблюдава околността.
А пък понеже сме до шосето, по което като луди и бесни наште родни пичеве показват кой е по-голем шофьор-пич, Рамбо също постоянно наблюдава колите, но не им обръща особено внимание, само дебне някоя да не спре; те, казах, като бесни хвърчат покрай него.
Аз викам на работниците: "Абе това куче няма ли опасност да го сгази някоя кола?", а те ми отвръщат: "Какво, да сгази кола Професора ли? Невъзможно! Той като малък доста си изпати от колите, но си извади поука и сега знае всичко, никога не допуска даже опасност да има за живота си!".
И наистина, от известно време установявам, че кучето много мисли, постоянно разсъждава за това-онова. И тъй, нощем ний двамата с него хем гледаме звездите и им се наслаждаваме, хем мислим, аз, философът, мисля за човешките (и Божиите) неща и проблеми, а пък "Професор Рамбо" мисли, чини ми се, както за човешките, така и в добавка към това и за кучешките проблеми!
Освен това има наш Рамбо богат сексуален живот, всички кучки от околността го посещават редовно и той ги дарява с щастие. 🙂
Абе голяма работа е нашето куче, дума и да не става, лошо за него не мога да кажа.
А пък какъв бдителен паздач е нощем?! Почти изцяло върши тази работа, за да мога аз на спокойствие да си гледам звездите и да мисля за човешките неща и проблеми...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
1 коментар:
Блазе ти Грънчаров за късмета да общуваш с такова прекрясно животно! Кучетата очароват , обогатяват живота на човека, карат те да се замислиш . И ако си наблюдателен можеш много от тях да научиш. Породата е без значение. Ако не си гледал хилма "ТОГО", намери го. Сега отивам да разходя кучето на дъщеря ми, на име ЛАНА.
Публикуване на коментар