Моралната страна трябва ли да бъде водеща в отношенията в училищните общности - или може да бъде елиминирана заради някакви чисто прагматични съображения?

Първата вляво е инж. Камелия Стоянова, новата директорка на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", временно-изпълняваща длъжността засега, която беше първа помощничка на прочутата бивша директорка на това някога славно училище Стоянка Анастасова

Приятели ми се обадиха и ме помолиха да се свържа с активистите на групата на небезразличните граждани и да ги посъветвам да не даваме ход на отвореното писмо на небезразличните граждани до новото-старо ръководство на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин"; аргументът на моите приятели (бивши учители в училището!) е: 

Новата директорка инж. Камелия Стоянова (временно-изпълняваща длъжността!) е най-добрият възможен от всички лоши варианти за директор; затова и не не бива да я катурваме, а трябва да си мълчим, с оглед да не стане още по-зле, а именно да дойде друга директорка, която да е значително по-лоша и по-некадърна от нея; иначе казано, тяхната позиция е: "Ела, зло - че без тебе още по-зло!". 

Как мислите, стига, разбира се, да милеете за това училище, пък и за българското образование, стига, иначе казано, да сте небезразлични граждани: 

Трябва ли да се "снишим" по тези причини или трябва, водени от чисто морални аргументи, да си устроим този изцяло нравствен тест на това ново-старо ръководство? 

(Щото е публична тайна, че всички кандидати за директори на това училище се надпреварват в своите верноподанически чувства към старата, пенсионирана вече директорка, което значи, че подмолно пак тя ще управлява училището: тя ще бъде нещо като "почетна директорка", един вид ще бъде нещо като... Ахмед Доган на това иначе някога славно и престижно училище, съсипано здравата от нея...) 

Пенсионираната бивша директорка Стоянка Анастасова, за която народът (или "злите езици"?) не без основание говори, че ще бъде нещо като Дън Сяо-Пин или Ахмед Доган, т.е. "почетна директорка" на училището - след излизането си в пенсия...

Ето и текста на въпросното отворено писмо: 

Как новото ръководство на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" възнамерява да се реваншира, да изкупи вината на предишното? 

ДОБАВКА: Аз лично, прочее, нямам тия пълномощия, че да мога да диктувам на небезразличните граждани какво да правят, как да постъпят, но това поне мога: да се допитам до тях, да провокирам дискусия, с оглед да се вземе по-доброто, разумното решение. Ето, това и правя, друго не мога. Пък и не искам да си налагам моето мнение. А какво е то, вярвам, всички разбират. За мен моралната страна винаги е била най-важната - особено пък за такива по същество чисто духовни сфери на живота ни каквато е образованието...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се,  че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...  

Добави в Svejo