Защо ли другарят Николай Радев, "модерният ляв" директор-социалист на Езикова гимназия в Пловдив избра да ме опраска точно днес, на 9-ти септември?

 Негово кралско-царско величество другарят Николай Радев, социалистически владетел на Езикова гимназия в Пловдив

Тези дни устроих малък и твърде простичък тест на "социално загрижения" социалист-директор на Езикова гимназия в Пловдив другаря Николай Радев (той освен директор на учебно-възпитателно учреждение е и активен политик от БСП, естествено!). Ето малкото тестче, което му направих за да установя степента на неговата така лицемерна "социална загриженост": 

Подадох документите си за да кандидатствам за длъжността "възпитател в общежитие", обявена от въпросния директор - за общежитието в "неговото" училище. Моята история е добре известна в града, той прекрасно знае, че от 10 години съм репресиран от мутро-комунисто-гербовашките властващи в образУванието на Пловдив калинки - и съм безработен, остракиран съм от системата на образУванието, поставен съм в крайно тежки и унизителни условия на съществуване. Интересно ми беше дали сърцето му, преизпълнено с неговата тъй добре демонстрирана "социална загриженост" ще трепне малко. Дадох му шанс да прояви на дело, а не само на думи загрижеността си за "бедните, унизените и страдащите" (той май преподаваше български език и литература вероятно пред учениците си още произнася такива патетични речи все в този дух!). Е, досещате ли се как мина теста над въпросния виден пловдивски ляв "ентелектуалец"? 

Ами провали се, естествено. Не ми прие документите. Би ми шута още на входа. Хвана се за някаква крайно тъпа дреболия - един от документите ми бил не знам си какъв. Не ме допусна даже до участие в "конкурса", тъй да се рече. Възниква въпросът: защо ли го е толкова страх от мен този нашенски тъй виден социалистически директор? 

Е, страх го е защото аз съм изявен враг на системата, в която той така комфортно се е устроил и блаженства десетилетия. Ако такива народни врагове като мен бъдат допуснати в системата и по-специално в неговото собствено феодално владение, именно Езикова гимназия, това вещае тъмни бъднини за негово властване и блаженстване. Ами ако аз подуча учениците да почнат да мислят, да задават въпроси и да протестират? 

Щото общо взето във всички училища у нас младите хора са тиранизирани по всевъзможни, дори понякога доста префинени начини. Една малка искрица се иска и сред младите ще се разгори огъня на свободолюбието. Ето затова толкова ги е страх от мен властващите бюрократи в образУванието на тъй приказната страна Мутроландия - и по-специално в Пловдивския вилает. 

И още едно нещичко доказа с поведението си въпросния съцилаистически директор. Показа именно, че мутро-комунисто-гербовашките властващи и "модерните леви социално-загрижени" социалистически дембели в образУванието са абсолютно еднакви и по манталитет, и по разбирания, и по поведение, и по всичко. Никаква разлика няма между тях. Имаме си просто два филиала на тъй жилавия български "демократичен", с извинение, социализмо-комунизъм, единият "десен" (ама "от нашите", "от добрите, тъй да се рече, "десни"!), а другият уж ляв... 

И тъй, другарят "модерен" социалист Николай Радев избра да ме опраска точно днес, на 9-ти септември: давате ли си сметка колко много добре го издава този негов тъй многозначителен жест?! Да, те, другарите, са пак тук и са си пак същите - и са способни пак на съвсем същото, което са прави след оня злокобен 9-ти септември 1944 г.; промяна никаква няма - и не се очаква да има!

Толкова. Приятна вечер и приятни размисли ви желая!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo