Може ли съвременен объркан и обезверен човек да разбере смисъла на Христовото поучение: "Не се противете на злия човек; но ако те удари някой по дясната буза, обърни му и другата!”?

Радостина Иванова: "Като те ударят, дай и другата буза" (Христос). Не го разбирам... Оставѝ се дори да те убият може би?... Разболей се от някоя болест, заради агресивността, подлостта, злобата на някой и ще си виновен дори... Не, не разбирам! 

22 коментара: 

Georgi Birov: "Като те ударят, дай и другата буза" се отменя веднага от "Око за око, зъб за зъб". 

Nikolo Kotzev: Може би смисълът е в това, че удареният с шамар (а не с нещо опасно или смъртоносно) в повечето случаи е виновен. В тоя смисъл, Христос ни казва, че дава право на останалите да ни съдят и наказват за лошите ни дела. И ако сме достатъчно виновни за шамар, то само един такъв обикновено не е достатъчен. 😉 

Иво Стоянов: Nikolo Kotzev Добър прочит. 

Радостина Иванова: Иво Стоянов, да, може и така да бъде. 

Радостина Иванова: Nikolo, моето тълкуване е, че давайки и другата си буза, прехвърляме изцяло вината върху агресора (разбира се, ако сме невинни). Самият Христос е разпнат без да е виновен. 

Nikolo Kotzev: Радостина Иванова Разбира се, едно от добрите качества на Библията е, че може да се тълкува по различни начини 😉. Така тя е дала оправдание, вина, упрек, стимул, смисъл, прехрана, живот и смърт на милиони по света 🙂. Надали моят прочит тук е меродавен. 😉 

Цветана Бонева: Радостина Иванова И аз така го разбирам,а не буквално!!! 

Slava Kostadinova: Когато някой те удари плесник по бузата това е акт на насилие и той получава осъждение. Но този плесник не те е повредил, ти в знак на прошка му предлагаш и другата си буза за да изтриеш осъждението чрез съгласието си. Това изпълнява заповедта "Обичай врага си". 

Maria Koleva: Христос поучава своите ученици, на тях говори и смисълът е, че ако твоя брат ти се разгневи и ти удари плесница, ти му прощаваш като не му отвръщаш, а обръщаш и другата си страна. Така ти му показваш смирението си и дефакто го обезоръжаваш и му показваш, че не е прав. Така агресивния се укротява. Новото учение на Христос е учение на Любовта! Но то е за учениците и обичащите Христос. Ако някой те напада, бие, или иска да те убие, разбира се си длъжен да се защитиш, да защитиш живота си и тази препоръка не отнася за тук. Това е моето тълкувание. Важно е да знаем на кого говори Христос и какъв е контекста. 

Veselina Petrova: “А пък Аз ви казвам: Не се противете на злия човек; но ако те удари някой по дясната буза, обърни му и другата.” (Матей 5:39) Ще споделя и аз моите мисли във връзка с този пасаж: с тези думи Иисус не ни казва пасивно и безропотно да се покоряваме на злото, но по-скоро да отказваме да му се съпротивляваме с неговите методи/средства. Да не допускаме злия човек или злото да диктува методите на нашата съпротива. Исус ни подтиква да намерим начин, отвъд пасивността или насилието, който едновременно показва твърдост, но и ненасилие. Един друг превод в The Scholars Version гласи: “Не отговаряй с насилие на този, който е зъл”. Когато казва, “ако някой те удари по дясната буза, обърни другата”, няма предвид удар с цел да се причини болка, а унижение. Защото ако удряш някого с дясната ръка по дясната буза, това е с опакото на ръката (изключено е Исус да има предвид лявата ръка, тъй като в Израел, както и в много източни култури днес, с лявата ръка са се докосвали само нечисти неща). С обратната страна са се удряли нискостоящи: господари – слугите; съпруг – съпругата; родители – децата, римляни – евреи. Евреите, които тогава са били Негови слушатели, бяха свикнали да бъдат унижавани. Той им казва да откажат да приемат този вид отношение. “Ако те ударят с опакото на ръката, обърни другата буза”. Като обърне бузата, слугата прави невъзможно за господаря да използва отново опакото на ръката си – неговият нос е на пътя на ръката. Лявата буза сега е прекрасна цел за десния юмрук, но така се бият само равни с равни, а това е последното нещо, което господарят иска да направи. Следователно, като обръща бузата си, “низкостоящият” казва: „Аз съм човек точно като теб. Отказвам да ме унижаваш. И отказвам да реагирам като теб.” Много е изписано за силата на неагресивната комуникация. 🙂 

Мария Борисова: Има преносен смисъл. Ако те ударят не означава физически удар, а критика, казана със злоба мисъл, завистливи думи, изречена омраза. Приятел ще премълчи истината, за да не те заболи, но неприятел ще те удари през лицето с лоши думи. Дай и другата буза, за да получиш повече информация, да си научиш уроци, да си направиш изводи, да знаеш за какво да си подготвен и т.н. 

petar tzvetanov: Петър Цветанов Въпросът е интересен, но за да бъде изяснен (не че аз мога) е добре да се прочете точно текста от Матей 5 глава 39 стих. Тук Исус говори пред голямо множество от хора, които са с различен социален статус, но са проявили интерес към новия подход и прочит на текстове от Стария завет, познати им отдавна. Новия учител дава разбираемо, но и по широкообхващащо значение на някои трудни за разбиране текстове. Един от тях е "Око за око, зъб за зъб" (това е предния стих, който Исус пояснява) Това е текст от Изход 21:24, който е част от съдебните разпоредби, дадени веднага след Десетте Божии заповеди в 20 глава. Това бе мярката за справедливо наказание като възмездие на престъплението. Трябва да се разбира, че не може за едно око да се извадят две или да се избият два зъба за един. Тази мярка е присъда в съдебната правораздавателна система, а не лична вендета. Отмъщението бе забранено, то се практикуваше от всички околни на евреите народи и имаше последици за векове напред за цели родове.(Вендетата все още се практикува в изтока, както и в други страни). Съвета на Исус е: "Не се противи на злия човек; но ако те плесне някой по дясната буза,обърни му и другата!" Не е нужно да имаш взимане-даване със злия! Ако се случи, избегни конфликта по разумен начин! Не се опитвай да го превъзпитаваш! Това би задълбочило проблема! Как някой те пляска по дясната буза? Ако те удари с опакото на дясната си ръка. (обичайно) Това в древността (а мисля и днес) е било израз на презрение! Не е начало на бой. Обичайно след такъв недвусмислен жест не следва втори,това би било под достойнството на удрящия. Готовността да дадеш другата буза не е акт на смирение, а е жест на достойнство в защита на правото! Бог ни съветва "да живеем във мир със всички човеци, до колкото това зависи от нас." (Римл.12:18) Има конфликти хора, от които трябва да страним - ако искаме да изпълним този препоръка. 

Zdravko Paskalev: Това не го е казал Христос! Това са думи на църквата, за подчинение на бедните. 

Yovcho Krushev: Това е много дълбока мъдрост. Както и всичко друго в Благовестието. Ако трябва да обясним на някой, който е далеч от Бога, трябва да подчертаем, че ако върнеш агресията (отговориш на удара с удар), става вендета - шансовете за някакво примирие се стопяват окончателно. Радост за Нечестивия. Това е горе-долу разбираемо за плътския ум. Християните обаче са под крилото на Бога. Той воюва заради тях! Това е чудесно! Те са го заслужили, като са предали всички грижи и тревоги на Него. Зная от опит колко абсурдно звучи това в ушите на невярващия, не е лесно наистина. Но това е пътят! Бог не иска жертви, иска вяра, ама истинска и без никакви резерви. Само това. Защо да обгрижваш някой, който те обгражда със съмнение или недоверие? "Моето иго е благо, моето бреме е леко." 

Радостина Иванова: Yovcho Krushev, да, неразбираемо е за елементарния човек. Той тълкува неотвръщането на удара като поражение за бития. 

Yovcho Krushev: Радостина Иванова "Мне отмщение и аз воздам!"

Ангел Грънчаров: А може би, обръщайки и другата си страна, ние поставяме насилника в крайно неприятна ситуация (да удари пак подложилия му се сам!) - и така му помагаме да осъзнае колко грозно е постъпил? Давате ли си сметка, че удрянето на подложил ти се сам човек е вече прекалено глупаво поведение? И така доброто обезоръжава насилника, злодея. Все пак, оказва се, този, когото са ударили, има огромно морално (духовно, т.е. истински голямо!) предимство пред удрящия, нищо че удрящия си и втълпил, че има право да удря; но като удря, той показва слабост, а силата е у ударения! И този факт просто трябва да се осъзнае - чрез подлагането и на другата страна. Ако удари пак, удрящият по-скоро все едно е ударил... себе си! Щото да удряш човек (друг, но човек като теб!) е идиотщина. Човекът е човек защото може да осъзнае тези неща. Човеци ставаме като победим импулсите си към обезличаване и обезчовечаване. И към озверяване най-вече. Христос, нашият Спасител, ни дава нишката, водеща съм спасението ни: да не позволяваме да загубим човешкото у себе си, напротив, длъжни сме да продължим да го култивираме и насърчаваме.

ПРОДЪЛЖЕНИЕТО НА ДИСКУСИЯТА МОЖЕ ДА СЕ ПРОСЛЕДИ ЕТО ТУК:

ДОБАВКА: 

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се,  че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...  

Добави в Svejo