Да помълчим за кончината на българското образУвание, за образУванието в тъй приказната страна Мутроландия, което отдавна е труп...

Понеже наближава новата учебна година искам да разкажа една случка, която доста добре илюстрира ситуацията в нашите училища; става дума за разговор между мен и един учител. Днес, връщайки се към Пловдив, в Костенец срещам един човек, мой набор, за когото знам, че е учител; заговорихме се, ето тази част от разговора ни, която именно е интересна в посоката, която в случая ме интересува: 

Питам го: 

- О, наборе, как е живота при теб, доволен си от живота? 

Той ми отгвърна: 

- Разбира се, че съм доволен, как няма да съм доволен; ето, пак ни увеличиха заплатите! 

Аз го запитах: 

- Ама тиш още ли учителстваш, не се ли възползва от ранното пенсиониране - та да се отървеш най-после от училището? 

Той ми рече: 

- Не, не пожелах да се пенсионирам. Даже сега, догодина, като ми дойде възрастта за редовното пенсиониране, пак ще гледам да не изляза в пенсия. Да не съм луд да се пенсионирам, вземам вече повече от 2000 лева чисто! 

Тук аз рекох да го засека по ето този начин: 

- Бравос, бравос! Аз пък смятам, че парите не са толкова важни колкото ти си мислиш. Има значително по-важни неща от тях, разбира се. 

Моят събеседник, като чу думите ми, се ухили подигравателно и ми рече: 

- Тъй ли, колега? И кои са тез неща, които са по-важни от парите, ако смея да запитам? 

Аз очаквах (добре го познавам!), че ще ме запита така, и му отвърнах: 

- Как кои? Много ясно кои са: честността, достойнството, добротата, любовта, човечността... 

Като чу тия думи от мен, моят някогашен приятел и сега учител (действащ!) се ухили още по-подигравателно, постара се да изрази на лицето си колкото се може по-изразителна гримаса на пълно отвращение към думите ми и каза: 

- Ха-ха-ха! Честност и достойнство значи, а? На теб явно акъла в главата ти никога май няма да дойде? И за какво ти е това голо достойнство? Загуби си работата, загуби 15 чисти заплати накуп при пенсиониране, загуби толкова заплати докато си изгонен от училището, загуби си хубавата пенсия за едно нищо и никакво достойнство. Глупак! 

Аз знаех, че така ще ми каже, затова му отвърнах: 

- Е, човеко, майната им на парите, ти обаче знаеш ли какво спечелих аз в замяна на парите? Нещо много по-ценно, което ме кара да се чувствам много по-богат... 

Той пак се ухили и запита: 

- И кое е това толкова голямо богатство, кажи ми, че нещо не се сещам? 

Аз му казах ето какво: 

- Чистата съвест. Съвестта ми е чиста. Не съм се унижавал, не съм слугувал никому, не съм се излагал пред учениците да говоря едно, а да правя друго. Все неща, които вие, дето за пари си продадохте душите на дявола, правите всеки ден. 

Той за миг загуби подигравателната си усмивка, ама се овладя и пак я изобрази, като произнесе ето тия памятни думи: 

- Продадохме си душите, драги, ама си имаме за сметка на това хубави банкови сметчици (всеки месец си внасям по 1000 лева) и освен това аз ще получавам пенсия, каквото ти не си и сънувал, разбра ли? 

Понеже знам, че няма да го убедя (ние и друг път сме спорили за подобни неща, той навремето, при комунизма, беше щатен комсомолски активист и кариерист и аз още тогава съм го захапвал по тази линия!), прекратихме спора - щото явно живеем в различни светове. 

А сега ето черешката на тортата, която запазих за накрая: този човек, чиято специалност сега няма да казвам каква е (инженерна е!) ми каза, че си допълвал часовете като преподавал... философия! 🙂 Правете си сметка що за философия той преподава на учениците си де. 

Слагам тук точка. Останалото, дето се казва, е мълчание. 

Да помълчим за кончината на българското образУвание, за образУванието в тъй приказната страна Мутроландия, което отдавна е труп, но просто няма кой да го изнесе и затова този труп отвратително смърди. 

Честита ви нова учебна година, драги дами и господа, дето пак ще си пратите децата и внуците тия дни на училище! 

Да са ви живи и здрави дечицата, горко им обаче с туй образУвание, което им дават учителите, чиито "ценности", с извинение, са като на моя отдавнашен приятел, дето ми се подигра днес така хубаво!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Добави в Svejo