Всеки човек е неуверен когато разни лъжливи съблазнители му нашепват в ухото или направо крещят тъй приятни лъжи. Но как да се доверя на хора, които от всяка пора на тялото излъчват мерзост, злоба, наглост, лицемерие, поквара, развала? (Няма да изброявам имена, правя го по съвсем понятни причини: нека всеки сам изброй на ум имената на такива прочути и влиятелни медийни мерзавци, които се подвизават - и винаги, за да лъжат тъй усърдно, са добре платени, естествено; нема да го правят за хубавите очи на онези, които печелят от лъжите им я?!)
А истински правдолюбивия човек и коментатор го разпознавам, първо, по това, че е човечен, излъчва човечност и човещина (човечността е израз на свобода, двете неща съвпадат!); второ, той обикновено изключително много е оплют и също така е пострадал заради казването на истината, в която вярва - и за която има смелостта и достойнството да се бори.
Тук ще дам пример за такъв човек, да, представете си, има и такива дори и у нас, гдето мерзавците са на най-висока почит и са така обичани и носени на ръце: Иво Инджев е такъв достоен за уважение и доверие истински човек - и истински правдолюбив журналист! Да, първото определя второто: първо трябва да си стойностен човек, да си личнтост, а след това, на тази основа, може вече да бъдеш и поборник, влюбен в истината и доброто - и в свободата!
(Изгониха го Иво Инджев от bTV когато зададе крайно неудобен въпрос на доказания лъжец Гоце Първанов, тогава президент на България; изгониха Иво Инджев - прочее, той сам си тръгна от тази медийна клоака! - във време, в което в нея просперираха и се къпеха в лъчите на славата двама прочути тарикати: Бареков и Славчу Трифоновский; споменаването на тия две имена говори предостатъчно за това какво имам предвид!)
Та значи в търсенето на истината вярвам само на достойни личности, които на дело, а на само на думи, работят за истината - и са били подложени на термоз и преследвания заради нея.
Никога в историята правдолюбците не са били посрещани с ръкопляскания и с викове "Осанна!" (ако не броим Христос, но знаете, че на другия ден той вече е оплют, унизяван и разпънат на кръст само защото е дръзнал да каже Истината!).
Та този е за мен критерият: да вярвам на личности, които не са продали душите си на дявола и живеят достойно, с живота си са показали, че за истината се налага както да се борим, така и да страдаме. Има и такива, колкото и да ви е чудно това: дори и у нас ги има, вярно, малко са, но ги има!
Но как да ги разпознаете ли? Ами от вас си зависи: подобното се привлича от подобно. Ако вие сам не сте влюбен в истината, ако не сте страдал за нея, ако не сте получавал плюнки, шамари и ритници за нея, няма как да разпознаете правдолюбивите и достойни личности!
Напротив, тогава сте податлив на лъжльовците, на презрените търговци с добре опаковани "лъжливи истини", ще си позволя да се изразя така.
Един от малцината, за жалост, български философи, на които може да се вярва с чиста съвест (да, има и такива!) е проф. Калин Янакиев...
Да, страшно е човек да подменя местата на истината и лъжата, да се възторгва от лъжите, от несправедливостите, от грозните и злобните приказки и да мрази и плюе ония, които казват истината и страдат заради нея.
Пълно е с такива хора, за жалост, които не умеят да различават истина от лъжа, добро от зло, бяло от черно, красиво от грозно, право от криво - и смятат лъжата за "истина", а истината - за "лъжа", доброто за "зло" и злото - за "добро"; бялото за "черно", а черното - за "бяло"; правото за "криво" и кривото - за "бяло", нима не сте срещали такива в нашата епоха на прочутата пост-"истина"?! (Разбира се, нито истината, нито доброто, нито красивото, нито правото и пр. могат да се повлияят и да загубят великата си мощ само за това щото някакъв си там идиот-безумец си позволява, видите ли, да кощунства с тях, да шикалкави, да се гаври с тях, да ги поругава!)
Аз срещам тия хора с оцапани от мръсотия, извратени души всеки Божий ден - и постоянно споря с тях; понеже такава ми е работата, такава ми е длъжността: аз съм философ, т.е. аз съм слуга или клисар в тъй величествения Храм на Истината, на когото Висш Началник и Господар е самият Бог.
Да, длъжен съм да подчертая изрично: без чиста вяра в Бога истината според мен е недостижима и душата на човека е изначално осквернена; и затова е податлива за пленяване от вездесъщата Лъжа, чийто повелител е самият Сатана.
Ако щете ми се смейте колкото си искате за тия думи, но аз бях длъжен да ги кажа. Изпълнявам си съвестно ролята и задачата като човек, философ, учител, гражданин. Независимо от цената, която плащам за този тъй голям лукс. Да, да обичаш истината и да имаш смелостта да се бориш за нея, за този разкош винаги се плаща твърде висока цена, знайте и това...
Който е изчел този кратък откъс, това кратко разсъждение, което пиша с болка, който е вникнал в думите ми, имал е търпението да го стори, такъв човек има душа, която е благодатна почва за виреене на истината; който от вас е направил недоволна гримаса на лицето ("За какъв се мисли пък тоа бе, я го виж ти: на умен ке ми се прави; айсиктир, досадник подъл?!") още при първите ми думи, на такива - горко им. (Макар и на всички нас ще е горко, защото от глупостите на неразбиращите и опорочените българи всички ние страдаме!)
Евгений Тодоров, журналист от висока класа, писател, човек и личност, достойна за уважение - такъв е създателят на Пловдивската обществена телевизия, телевизията на гражданите, на народа, на истината, на свободата, на демокрацията - още един пример за журналист и личност, на когото може да се вярва напълно...
Толкова от мен. Написах тия думи с чисто сърце и с най-благородно намерение. Тези думи съдържат своебразен тест, съдбовно важен за всеки един от тези, на които думите ми ще се мернат днес-утре пред очите им. Аз имам към 5000 фейсбук-"приятели", хиляди дневно минават през блога ми и ютюб каналите ми, всякакви хора при това; аз никога никого не блокирам, не гоня даден човек, който не се е озлобил прекалено, не е намразил изцяло истината - и не е безнадеждно побеснял от злоба.
Днешният ден е съдбовно важен за България. Днес всеки ще покаже дали обича истината или е изпълнен с "особено мнение" за нея, т.е. има свои скрупули.
Днес всеки има шанс да покаже достойна личност и добър гражданин ли е или е безкрайно объркан човек, податлив на лъжи. И на това основание готов да прецаква най-вече себе си, а след това дори и собствените си деца и внуци.
ИДЕТЕ ДА ГЛАСУВАТЕ И ГО НАПРАВЕТЕ С ЧИСТ РАЗУМ И С ЧИСТО, ДОБРО СЪРЦЕ!
Изхвърлете обаче преди това боклуците и нечистотиите и от ума си, и от сърцето си...
ДНЕС Е ДЕН, В КОЙТО МОЖЕМ ДА ПОЧИСТИМ СВОЯ БЪЛГАРСКИ ДОМ ОТ БОКЛУЦИТЕ! НЕКА ДА ГО СТОРИМ С ЧИСТ УМ И СЪРЦЕ - И С ОТГОВОРНОСТ ЗА СВИДНОТО НИ, НО ТЪЙ КЛЕТО ЗАРАДИ НАШИТЕ ГЛУПОСТИ - КАТО ИНДИВИДИ И КАТО НАРОД! - ОТЕЧЕСТВО.
Но как да почистим нашия български дом ако в собствените ни души цари безпорядък, пълно е с боклуци, допуснали сме душите ни да станат подобни на боклукчийските кошчета?!
Вървейки към машината за гласуване и към стаята, в която е урната, се възползвайте от възможността да изхвърлите в първото боклукчийско кошче нечистотиите от душите си!
ПОВЪРНЕТЕ ГИ ТАМ, ОБЛЕКЧЕТЕ ДУШИТЕ СИ - И ЩЕ ВИДИТЕ, ЧЕ ЩЕ СЕ ПРЕРОДИТЕ!
Днес всеки от нас има шанс да стане истински човек, демократ, европеец, свободолюбив и правдолюбив българин от висша проба! Възползвайте се, не го пропилявайте, не се подценявайте, скъпи братя и сестри! (Простете за патетиката тук, но щом пръстите ми написаха тия думи, нека да останат: аз не съм кандидат за власт или депутат - и затова ми е простено да бъда напълно честен!)
Да, това ви пожелавам: да намерите душевната и ДУХОВНА сила да се преродите днес! Щото днес денят, в който всеки един от нас (и нацията ни като цяло!) има невероятния шанс да започнем великата и решаваща всичко битка за почистването на тъй свидния ни български дом от разните боклуци в него, които толкова много ни пречат и вредят.
Да пратим ли боклуците на боклука, а, достойни личности и граждани на многострадална (страдала от нашия ум най-вече!) България?!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар