Защо ли някои "правдолюбци" тъй силно мразят и обиждат Кирил Петков - и моя милост?

Ако прочетете нижеследующото ще може да разберете какъв въпрос зададох на интернетния бунтар Георги Пашев, в душата на когото изведнъж избликна такава силна омраза към Кирил Петков и ПП, че за мен това стана най-интересен феномен за изследване; и понеже съм открай време изследовател на такива интересни психологически явления, аз от няколко дни му опонирах, за да открия размера, мащаба, корена на тази омраза; поради което той почна да плюе и мен самия; тази сутрин, за да разнищя тъй силно заинтригувалата ме загадка, зададох на едно място на бунтаря Пашев (който от сутрин до вечер и нощем даже тръби колко са лоши ПП и "Просто Кирчо", как немало да гласува не само за тях, а и за никой друг, как било правилно за никои политически "уроди" да не се гласува, щот, видите ли, "сите биле уроди" и пр. идиотщини!), та значи му зададох на публично място следния крайно неприятен, убеден съм в това, екзистенциален въпрос: 

Ангел Грънчаров на Георги Пашевъ: Абе, Пашев, да ти задам един хубав въпрос за размисъл: 

Забелязвам, че изпитваш една чиста, неподправена неприязън, да не кажа омраза към Кирил Петков и към... мен; 🙂 добре де, каква ти е, мама му стара, мотивацията? 🙂 За мотивацията на омразата ти към Кирил Петков разбирам, да речем: той е успял, стана на не знам си колко годинки премиер, известен е, млад е, жените го харесват, има успехи сред тях, обяснимо е донякъде защо толкова силно го мразиш. Но за мен не мога да разбера за какво ме мразиш толкова силно? Наричаш ме "комунист", "болшевик", какъв ли не: би ли опитал да ми обясниш омразата ти към скромен човек като мен, който не е успял, не е постигнал тъй ценения сред народа външен успех, едва-едва живее с минималната заплата на нощен пазач, изгонен е от образованието, ти ме превъзхождаш във всички отношения; ето тази загадка защо при това положение и мен мразиш ако ми я разкриеш, ще ти бъда вечно благодарен?! 🙂 

2 коментара: 

Георги Пашевъ: Аз по принцип не мразя никого, камо ли теб, но това не пречи да казвам някои истини. Георги Жеков като казва някои истини, да не би да мрази? Не, не мрази, просто е решил да е до смърт честен. За Ифандиев да не говорим... Он е недостижим от никой в кочината Апталия по говорене на истини. 

Ангел Грънчаров: Георги Пашевъ Как така да не мразиш, като обиждаш така злобно и несправедливо?! На какво се дължи тази озлобеност, на добро разположение ли? Недей така де. А Жеков е злобен като жив комунист, неговият "антикомунизъм" е чисто комунистически по злобата си. Думата честност, употребена спрямо тия две явления, Жиков и Ифандиев, показва само, че употребяваш някои думи без изобщо да се съобразяваш със смисъла им. Не успяваш ли да изтълкуваш защо тия двамата играят тази роля така усърдно? А иначе гледам, че стриктно повтаряш опорките, които ти задава "вождът и учителят" ти, именно "Прекрасният луд", който даже и от теб крие самоличността си...

ДОБАВКИ:

Ivailo Ivanov: Всеки който мисли, че в неделя няма за кого да гласува - е, има. Остани си вкъщи и автоматично гласуваш за това природно недоразумение.

Ангел Грънчаров: Наш Пашев ще стори точно това. Щото е прекалено умен и никой политик не може да му угоди...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo